ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. София,
09.10.
2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, IV гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2717 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадената от В. П. А. от гр. С. касационна жалба против въззивното решение № 94 от 24.04.2008 год. по гр. д. № ЗС-727/2007 год. на Сливенския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 12.10.2007 год. по гр. д. № 580/2007 год. на Сливенския районен съд, с което исковете й по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ против поделение 2. 2. – С. и поделение 38 290 – С. са отхвърлени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на наличието на това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е приложила влезли в сила решения по граждански дела на ВКС. Поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение е този за наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и същият е решен в противоречие на приетото в представената съдебна практика, поради което е налице соченото основание за допускане на касационното му обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, за да отхвърли предявените искове е приел, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради прекратяване дейността на цялото поделение, неин работодател. Обстоятелството, че в друго поделение е открита такава дейност и са разкрити длъжности по щат за нея не обосновава приложимост на чл. 123 КТ, тъй като ответните поделения не са правоприемници на закритото поделение, а различни правни субекти, поради което не е налице реорганизация на дейността на поделението, работодател на жалбоподателката.
Изводът на въззивния съд за закриване на поделението, работодател на жалбоподателката, и липсата на провоприемство с поделенията, ответници по исковете, е направен въз основа на представените по делото и обсъдени доказателства. Действително, това е същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, тъй като от него зависи изхода на предявения иск за незаконност на уволнението и обусловените от него искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС по представените към жалбата влезли в сила съдебни решения с оглед приложението на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Закриването на поделението, работодател е установено по несъмнен начин, поради което и същото е загубило качеството си на правен субект, т. е. налице е основанието за прекратяване на трудово правотношение. В този смисъл е и представената съдебна практика, поради което и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поради изложените съображения настоящият състав на IV г.
о. на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 94 от 24.04.2008 год. по гр. д. № ЗС -727/2007 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2..