ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
гр. София, 20.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………………………………. през
две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3031 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. Т. от гр. С. срещу решение № 192 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 1027/07 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата „Хигия“ Е. гр. П..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 87 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 3557/06 г. на Районен съд гр. П. в обжалваната му част, в която исковете на М. Т. по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени. Постановил е ново решение, като е отхвърлил исковете за признаване за незаконосъобразността на заповед № 646 от 02.10.2006 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на 4 319.17 лв. обезщетение по чл. 225 КТ. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която исковете за заплащане на обезщетения по чл. 224 ал. 1 КТ и по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът според касатора неправилно се е произнесъл с атакуваното решение касае необходимостта от реално съкращаване на длъжността като предпоставка за прекратяване на трудов
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 3* г. па В КС, IV ГО, стр. 2
договор по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайния изход на спора.
Като основание за допустимост на касационно обжалване е посочена разпоредбата по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В тази хипотеза за допустимост законодателят има предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен материалноправен въпрос, а не решенията по конкретния спор на отделните инстанции.
Същественият материалноправен е разрешавай противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго, влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага въззивното решение да се сравни със сочената съдебна практика за да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен въпрос. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете по чл. 344 ал. 1 КТ въззивният съд е приел че ищцата е изпълнявала длъжността „отговорник изходящ контрол“ която била единствена в складова база „София“. На 28.09.2006 г. било взето решение за съкращаване на длъжността заемана от нея от С. на директорите на дружеството и в новото щатно разписание, утвърдено на 01.10.2006 г., длъжността не фигурира. Затова съдът приел, че към момента на издаване на заповедта били налице предпоставките на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ. Цитираното в приложението към жалбата решение № 1* от 22.12.1992 г. по гр. д. № 1279/92 г. на ВС III ГО е неотносимо към спора. То касае прекратяване на трудов договор при ликвидация /по т. 1/ и то от служител в община, докато в случая се касае за съкращаване на щата /по т. 21 в търговско дружество, затова условията за прекратяване на договора и органите които решават коя длъжност да бъде съкратена са различни.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 192 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 1027/07 г. на Окръжен съд гр. П.. О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: