О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 04.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 214 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. , Л. А. и Б. Б. против решение на Софийски градски съд, постановено на 20.11.2009 година по гр.д. № 4029/2007 година, с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно основание пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неоснователен.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания с приложени съдебни решения на ВКС, като жалбоподателят твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В срока за отговор, ответниците по касационната жалба са подали възражение, с която оспорва както жалбата по същество, така и наличието на сочените от жалбоподателите касационни основания по допускането и до разглеждане.
Касационната жалба е подадена в срок, допустима е доколкото е насочена против решение на въззивен съд, както и с оглед обжалваемия интерес /над 1000 лева/.
За да отхвърли предявения иск с правно основание пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивния съд е приел, че ищецът не е доказал своето право на собственост върху спорния имот, като е приел, въпреки наличието на позитивно решение на поземлената комисия, че не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяването на собствеността в полза на ищците по делото. На следващо място, въззивния съд е приел за недоказани твърденията за наличието на останалите предпоставки за успешното провеждане на иска по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ – при отстъпването на правото на собственост да е използувано служебно или партийно положение от страна на ползувателя, както и че това отстъпване е извършено в нарушение на нормативни актове.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Сочения въпрос е, следвали при липса на възражение от страна на ответниците по отношение на активната материалноправна легитимация на ищците, т.е. оспорване на правото им на собственост, съдът да се произнася по този въпрос, като приема, че ищците не са доказали правото си на собственост.
Действително, към изложението са представени съдебни решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, в които се приема, че при липса на възражение от страна на ответниците по иск за собственост, съдът не следва да обсъжда наличието на материалноправните предпоставки за възстановяването на собствеността в административната процедура пред поземлената комисия. В случая, след обезсилването на въззивното решение, постановено по гр.д. № 4166/14.04.2005 година, постановено от Софийски градски съд и връщането му за ново разглеждане на същия съд, с оглед указанията на съда по отстраняването на нередовностите на исковата молба, ищците, с молба от 30.01.2008 година са посочили, че обстоятелства, въз основа на които твърдят, че техния наследодател е придобил собствеността върху имота по силата на покупко-продажба през 1954-1955 година, като са изложили и твърдения относно незаконното, според тях, придобиване на правото на ползуване от ответниците по делото. С нова молба, от 31.03.2009 година, ищците са направили уточнение на обстоятелствата, касаещи спора, а именно наличието на предпоставките по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както по отношение на първата молба, така и по отношение на втората молба, с оглед направените уточнения, пълномощникът на ответниците по делото, в откритите съдебни заседания, проведени на 05.03.2009 година и на 01.10.2009 година е заявил, че оспорва фактическите твърдения по тези молби. Излагането на обстоятелства от страна на ищците, въз основа на които те черпят права от твърдяното си право на собственост, както и оспорването на същите обстоятелства от страна на ответниците, въвеждат спор между страните относно същите тези обстоятелства, като в тежест на страните да проведат доказване по отношение на тях, като доказателствената тежест от установяването на правото на собственост в производството по иска с правно основание пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е върху ищците по делото. Оспорване на обстоятелството, че правото на собственост е придобито от наследодателя на ищците е налице, като в тази връзка, съдът е следвало да изследва въпросът, придобил ли е наследодателя на ищците правото на собственост върху процесния имот през 1954-1955 година, като по този начин проведе и косвен съдебен контрол върху позитивното решение на поземлената комисия, с което се признава правото на възстановяване на това право на собственост, в полза на ищците по делото. Не налице произнасяне на съда по процесуалноправния въпрос, повдигнат от жалбоподателите, което да е разрешавано противоречиво от съдилищата. Константната съдебна практика е категорична, че при спор относно правото на собственост на ищците, произтичащо от реституционна административна процедура, проведена от поземлена комисия, съдът следва да установи наличието на материалноправните предпоставки за възстановяването на правото на собственост. В случая, съдът се е съобразил с направеното оспорване и с тежестта от доказването на фактите, пораждащи това право на ищците по делото и е приел за недоказано твърдението им, че са собственици на имота. В тази връзка не е налице противоречие между приетото от въззивния съд по този въпрос и представените съдебни решения с изложението на касационните основания, доколкото в хипотезите по представените съдебни решения липсва възражение от страна на ответниците относно правото на собственост на ищците по делата, каквото, с оглед изложеното по-горе е налице. Представените съдебни решения на ВКС, относно конститутивния вещно-правен ефект на позитивните решения на поземлените комисии са неотносими към настоящия спор, доколкото в случая е въведен спор относно правото на собственост, а ответниците не са страна в административното производство по възстановяването на правото на собственост пред поземлената комисия.
Предвид изложеното, соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице, като решението на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационна обжалване решението на Софийски градски съд, ІV”б” състав, постановено на 20.11.2009 година, по гр.д. № 4029/2007 година, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 04.01.1999 година по гр.д. №1976/1992 година, на 37 състав.
Председател: Членове: 1. 2.