О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр. София, 26.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 39 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. Д. И., чрез пълномощника му адв. Д. К. , обжалва въззивното решение от 28.04.2009 год. по гр. д. № 163/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е осъден да предаде на ищците владението върху възстановения му с решение на поземлената комисия земеделски имот – нива с № 0* по влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Б., м. “П”, с площ 4.701 дка.
Касаторът се позовава на недопустимост на решението, тъй като предявеният ревандикационен иск е преждевременно предявен с оглед липсата на годен обект на собственост в полза на ищците – в тяхна полза не е издадено решение на поземлената комисия за възстановяване на имота съгласно влезлия в сила план за земеразделяне на землището, съгласно чл. 27 ППЗСПЗЗ. Евентуално поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, поради което и моли за обезсилването му и прекратяване на производството, респ. отмяна и вместо това искът против него бъде отхвърлен.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за активната материалноправна легитимация на ищците и за допустимостта на предявения от тях ревандикационен иск преди възстановяване на собствеността им върху земеделския имот с решение на ПК, е в противоречие с практиката на ВКС, както задължителната такава – ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, така и с практиката по конкретни спорове по приложените съдебни решения на ВКС.
Ищците в писмен отговор оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да уважи предявения срещу касатора ревандикационен иск с предмет имот № 0* въззивният съд приел, че с оглед влезлия в сила план за земеразделяне и възстановяването на този имот на касатора с решението на ПК от 14.07.99 год., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, е налице конкуренция между неговите права и тези на ищците, на които е възстановено правото на собственост в съществуващи или стари реални граници с решение от 24.03.99 год. на ПК, изменено с решението на районния съд в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. При тази конкуренция на права съдът е дал приоритет на ищците, на които собствеността е възстановена по-рано.
Следователно, изводът е обусловен от поставения от касатора въпрос за активната материалноправна легитимация на ищците с издаденото в тяхна полза решение на ПК, което е обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Въззивният съд приел, че именно със съдебното решение ищците се легитимират като възстановени собственици на имота, попадащ във влезлия в сила план за земеразделяне, обн. в ДВ, бр. 59/29.06.99 год. /т. е. преди съдебното решение от 7.03.2000 год. и допълнителното от 8.06.2000 год. по гр. д. № 1139/99 год./, и оттук е приел наличието на конкуренция на права с касатора, легитимиращ се с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ за същия имот /идентичността е установена по несъмнен начин с техническа експертиза/. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/97 год. ОСГК на ВКС, в мотивите на т. 1 на което е разяснено, че с решението на ПК възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Докато не е налице годен обект на възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост, предявеният иск за собственост е преждевременно предявен поради липса на интерес от търсената с него защита – в този смисъл приложените решения № 410 по гр. д. № 397/93 год. на ВКС, 5-чл. състав, решение № 413 по гр. д. № 1005/93 год. на ВКС, ІV г. о., решение № 1* по гр. д. № 1141/98 год. на ВКС, V г. о.
Поради това и поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са налице и обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора Б. Д. И. част.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 138 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 163/2008 год. по описа на Старозагорския окръжен съд в обжалваната от Б. Д. И. част.
Указва на Б. Д. И. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседине, за което се призоват касаторът и ищците.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: