ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
София. 07.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 6 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 174 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ГАС-РРР ООД-Бургас против решение № 118/7.11.2008 г. по в.т.д. № 177/2008 г. на Бургаски АС, с което е оставено в сила решение № 302/21.04.2008 г. по т.д. № 563/2006 г. на Бургаски ОС, с което е отхвърлен предявеният срещу В. Я. Л. от Бургас иск по чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 26 070.50 лв. представляваща причинена на дружеството вреда, както и за заплащане на сумата 3 162.49 лв. мораторна лихва.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че същественият въпрос е: наличието на решение на ОСС на ООД за освобождаване на управител на дружеството от отговорност за дейността му за определен период от време, препятства ли възможността да се търсят вреди на по-късен етап, когато се установят.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Съществен е този материалноправен въпрос, който определя съдържанието на решението.
В случая, формулираният от касатора въпрос е важен, принципен и т.н., но не е съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото от неговия отговор не зависи преценката за основателността на иска, респективно изхода на делото. Това е така, защото след излагане на решаващи мотиви за неоснователност на претенциите, въззивният съд е маркирал, като допълнителен аргумент, решението на ОСС за освобождаване на управителя от отговорност. Този аргумент не е основния довод за отхвърляне на иска.
По чл.280,ал.1,т.1 ГПК се твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК се обосновава с липсата на трайна практика на ВКС по съответния въпрос, което водело до противоречиви решения на съдилищата по него. Тази обосновка на касатора по т.2 противоречи на твърдението му по т.1.
Представени са три влезли в сила съдебни решения-на САС, БАС и ВКС-І т.о., без да са описани и коментирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. В никое от тях няма отговор на поставения от касатора въпрос.
Не е налице бланкетно поддържаното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съществените материалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е да посочи кой от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че е съществен с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос се обхваща от наличието на третата посочена хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание-чл.5 ГПК, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е посочил и мотивирал нито един от тези случаи.
Доводите за неправилност на решението биха могли да се квалифицират, като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По довода, че съдът е формирал неясно за страната убеждение относно неоснователността на иска, което било в нарушение на т.19 от ТР 1/2001 г. на ВКС-ОСГК, следва да се има предвид, че когато решението е неясно, то подлежи на тълкуване-чл.251 ГПК. Отделно от това, не може да се приеме, че при всяко неблагоприятно развитие на работите на дружеството или намаляване на имуществото му, дейността на управителя съставлява основание за отговорността му, поради презумптивна вина.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 118/7.11.2008 г. по в.т.д. № 177/2008 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: