О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 15.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3293 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. В. от [населено място] против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 443 от 05.03.2013 год., по т.д.№ 1125/2012 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд № 793 от 06.07.2012 год., по гр.д.№ 4746/2011 год. за отхвърляне, като неоснователни, предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу [фирма] , гр.В. Т. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 45 659.67 лева – договорна мораторна неустойка по 4 бр. предварителни договора за покупко- продажба на недвижим имот, на ид.части от правото на собственост върху земя и за строителство от 09.05.2009 год. и 28.01.2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1. „Следва ли да се приеме като доказателство за действително извършеното разплащане на посочените в договора суми, записът, съдържащ се в съответния договор, че същият представлява и разписка?”; 2. „Следва ли да се приеме като доказателство за действително извършено заплащане, отразеното в съответния договор записване, че същият представлява разписка за заплатената стойност за посочените в договора суми, а не само на задатъка?” и 3. „Неотразяването от страна на възложителя по процесните договори, на получените суми по счетоводен път, може ли да служи като основание за непризнаване на действителното им получаване?”.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител – адв. В.К., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационен контрол е обусловен от произнасянето на въззивната инстанция по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК, селективни основания, като значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право се явява този, който включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез въведените с исковата молба основание и петитум е релевантен за формиране решаващата правна воля на въззивния съд, обективирана в изградените крайни правни изводи по конкретния правен спор.
В случая, за да постанови обжалваното решение решаващият състав на Великотърновския окръжен съд, след обстойна преценка на доказателствения материал по делото, е възприел изцяло правните и фактически изводи на Великотърновския районен съд за отсъствие на предпоставките на чл.92, ал.1 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на поетите договорни задължения и от страна на ищцата, като в съответствие с процесуалното правило на чл.272 ГПК в тази част е препратил към мотивите в съобразителната част на първоинстанционния съдебен акт.
Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза и на приложените по делото писмени доказателства, удостоверяващи извършените плащания по всеки един от конкретните предварителни договори и анекси към тях въззивният съд е счел, че така престираните от ищцата суми, на които същата се позовава , за да обоснове точно изпълнение на задълженията от нейна страна, покриват само частично размера на дължимите вноски и не са в уговорените от съконтрахентите срокове.
Като неоснователно въззивната инстанция е преценила и твърдението на ищцовата страна, че съставените към процесните договори двустранно подписани анекси имат и правната характеристика на разписки за реално получените от ответника суми, вписани в тях. Счетено е, че доколкото като частни писмени доказателства същите са изрично оспорени от последния, като кредитор и от ангажираните по делото доказателства не се установява да са му били реално предоставени, то изправността на В., като съконтрахент, обуславящи правото и на обезвреда съобразно общото законово правило на чл.92, ал.1 ЗЗД и уговорената неустоечна клауза е недоказано.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неоснователност на предявените обективно съединени искове за заплащане на мораторна неустойка в претендирания общ размер Великотърновският окръжен съд е приел обема на учредена представителна власт на подписалата от името на изпълнителя процесните анекси – М.Д., в който правото да прави изявление името и за сметка на представлявания, че страните нямат финансови претенции помежду си, както и относно пълното или не изпълнение на купувача, не се включва.
Съобразявайки в тази вр. и данните от заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза за начина, по който осъществените от ищцата плащания са отразени в счетоводството на търговеца – ЮЛ,решаващият съд е възприел за неоснователно поддържаното от същата твърдение, че счетоводството на търговеца – ЮЛ е нередовно водено, поради което оспореното точно изпълнение от нейна страна е недоказано.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт на въззивния съд дават основание да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, като обвързани от конкретните факти и обстоятелства по делото и обосноваността на преценката им от въззивния съд не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което е недоказана общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Липсата и, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСКТК на ВКС, сама по себе си е достатъчна, за да се отрече основателността на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Отделно от това следва да се посочи, че в случая е недоказана и допълнителната процесуална предпоставка, установена с чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС визираният критерий за селекция е налице тогава, когато произнасянето по значимия за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено от непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или от необходимостта да бъде изоставена създадената до момента неправилна практика по приложението на същата, или, макар и правилна, но формирана при други обществено – икономически отношения и законодателство тази практика се нуждае от осъвременяване.
Или, освен, че касаторът въобще не е навел подобни доводи в изложението си към касационната жалба, а бланкетно е възпроизвел разпоредбата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то доколкото нормата на чл. 92, ал.1 ЗЗД е ясна и не съществува вътрешно противоречие, налагащо изясняване на съдържанието и чрез корективно тълкуване, а по въпроса за предпоставките, при които правото на мораторна неустойка може да бъде успешно упражнено, който е и релевантният за крайния изход на делото правен въпрос, е налице не само трайно непротиворечива практика на съдилищата, но и задължителна практика на ВКС, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл. 78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второто търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 443 от 05.03.2013 год., по т.д.№ 1125/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: