Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1644_14_opr_288_partage_prejudiciality.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 15.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1644 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. О. срещу въззивно решение № 368 от 17.10.2013 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 1056 /2013 г., с което е потвърдено решение № 558 /01.11.2012 г. по гр.д. № 2180 /2011 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, между следните страни и при следните делбени части (квоти) : П. А. Г. с 2 /4 ид.ч., М. О. с 1 /4 ид.ч. и Р. А. С. – с 1 /4 ид.ч..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна П. А. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Р. А. С. не е подал отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по първа фаза на делбено дело, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : П. Г. е наследила 1 /4 ид.ч. от процесния апартамент от родителите си и е получила по дарение от сестра Н. А. през 2004 г. друга 1 /4 ид.ч.. С влязло в сила решение по гражданско дело между страните е отхвърлен иск за обявяване за нищожност на дарението от Н. А. на П. Г. поради противоречие със закона и е обявен за окончателен по отношение на С. А. и М. А. за притежаваните от тях по 1 /4 ид.ч. от процесния имот предварителен договор от 05.01.2004 г., сключен между С. А., М. А., Н. А. и П. Г. и Р. А. С. и М. О., като искът е отхвърлен за останалата 1 /2 ид.ч.. Страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението и това е пречка за преразглеждане на довод за нищожност на дарението поради противоречие със закона. По-късно бракът между М. О. и Р. С. е прекратен с влязло в сила решение от 01.08.2007 г., с това между тях е възникнала обикновена съсобственост по отношение на процесния апартамент, при която съгласно чл.30,ал.2 ЗС частите им са равни. М. О. не сочи по делото основания, които да обосновават противоречие на дарението с добрите нрави. Съдът е приел, че М. О. и Р. С. владеят от 05.01. 2004, но не на правно основание, годно да ги направи собственици на частта на П. Г. и до предявяването на иска на 04.10.2011 г. не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен срок, необходим за придобиването на право на собственост по давност. Съдът е приел,че несъгласието с извода на първоинстанционния съд, че П. Г. има собственически права, не обуславя недопустимост на обжалваното решение. Така съдът е приел крайния извод, че между страните по делото е възникнала съсобственост – за П. Г. по наследство и дарение общо за 1 /2 ид.ч., а за М. О. и Р. С. – по силата на сключването на окончателен договор – съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод – по 1 /4 ид.ч.
Жалбоподателят извежда процесуалноправни въпроси, за които твърди, но не обосновава осъществяването на предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и т.4 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото твърди, че въпросите се отнасят до допустимостта на обжалваното решение, за която настоящият състав следи служебно съгласно т.1 от цитираното ТР 1 /2010 г., те следва да бъдат разгледани.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: дали не е недопустимо решение, с което се допуска делба и спрямо ищцата, която е изгубила правата си на собственост.
Въпросът не обосновава съмнение за недопустимост (което съгласно т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС би било основание за допускане на касационно обжалване). Допустимостта на иска се преценява по твърденията на ищеца (за наличие на съсобственост, за това какви са придобивните способи за отделните съсобственици и какви са делбените части на всеки от тях), неустановяването на наведеното основание обуславя неоснователност на иска, а не неговата недопустимост. Правилността или неправилността на правния извод на съда за наличието или липсата на съсобственост не се отразяват на допустимостта, а на правилността на решението му.
Жалбоподателят извежда и процесуалноправните въпроси: дали въззивното решение е постановено въпреки процесуална пречка за това – преюдициален правен спор за установяване на правото на собственост на ответницата върху правото, което ищцата заявява с иска за делба; може ли да бъде допуснат до делба недвижим имот, за който има висящ процес с предмет установяване на правото на собственост на претендирания в делбеното производство дял; може ли в съдебното производство съдът да се произнася по правопогасяващи възражения, които са предмет на разглеждане и по другото дело, дали другият правен спор не би трябвало да бъде разгледан първо (най-напред) като обуславящ.
И тези въпроси не обосновават съмнение за недопустимост. Както е посочено и с определение № 274 /10.06.2013 г. по ч.гр.д. № 3025 /2013 г., с което е разрешен въпросът дали е законосъобразно спирането на делбеното дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради наличие на преюдициален спор (който е визиран и във въпроса), като е отменено допуснато от въззивния съд спиране, въпросите, които са предмет на спора по обуславящото дело, са предмет и на делбеното производство и делбеният съд е компетентен да се произнесе по тях. В случая съмнение за недопустимост няма, т.к. не е налице нито отвод за пресъдено нещо, нито предявяване на преюдициалните въпроси по исков ред по другото гражданско дело преди делбеното дело, т.к. то е образувано през 2013 г. при висящността на делбеното дело, което е образувано през 2011 г..
Разрешението на въззивния съд (установяването на съсобственост между страните по делото и определянето на делбените им части) е в съответствие с установената практика по чл.342 ГПК (чл.279 ГПК от 1952 г. (отм.). Именно това е предмет на установяване в първата фаза на делбеното производство.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не са поискали присъждането на разноски, нито са представили списъци и доказателства за извършени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 368 от 17.10.2013 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 1056 /2013 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.