О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№223
София, 19.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4996 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. П. Б. чрез пълномощника й адвокат Я. С. против решение № 214 от 6.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1181 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 1150 от 10.11.2014 г. по гр.д. № 5401/2013 г. на Районен съд-Стара Загора за отхвърляне на предявения от Ю. П. Б. против А. З. С. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да отстрани повредата, получена в резултат на ремонтни дейности на обслужващото хола и спалнята коминно тяло в обитаваната от страните жилищна сграда в [населено място], [улица], а ако не отстрани сама повредата да осигури достъп до ползвания от нея ап.27, за да може да бъде отстранена повредата от ищцата за сметка на ответницата.
А. З. С. е подала чрез пълномощника си адвокат М. С. писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата е основала иска на твърденията, че през зимата на 2011 г., която решила да прекара в имота си в [населено място], установила, че коминното тяло, находящо се между хола и спалнята, е запушено и не пропуска въздух, като извикания специалист установил труднопроходим участък на нивото на горния апартамент № 27, а по-късно ищцата разбрала, че ответницата е извършвала ремонт в жилището си, вследствие на който е запушено коминното тяло. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдения, че ремонта е извършен през 1990 г. и в последващия период от време не е попречил на ищцата лично или на наемателите й да ползват коминното тяло, а и запушването е в апартамента над нейния.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 24 на втория етаж, а ответницата – на апартамент № 27 на третия етаж, като според свидетелите през зимата ищцата живее в апартамента си и се отоплява на твърдо гориво, но показанията са противоречиви относно обстоятелствата от кога е възникнал проблем с комина и кога ответницата е извършила ремонта. Отчитайки противоречието в показанията на ангажираните от ищцата свидетели, съдът е приел, че правно релевантните факти са вярно възприети и добросъвестно предадени от свидетеля на ответницата П., който лично е извършил ремонт в коминното тяло отдавна в присъствието и със съгласието на ищцата, която е дала достъп до апартамента си. Възприел е и констатациите на вещото лице В. и вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза, направени при огледа на място /на които съответства и показанията на свидетеля П./, че поставената при ремонта тръба е намалила сечението на комина от 100 мм на 96 мм, но запушването на комина е в участък от тръбата, който не съвпада с местоположението на апартамент № 27, а с това на апартамент № 30, който е над този на ответницата и при огледа на покрива на сградата е установено наличие на стоманена арматура с диаметър 8 мм в коминното тяло на апартамент № 24, което е запушено с неизвестен вид препятствие, свързано с арматурното желязо, но не от поставената от ответницата в комина тръба. Обсъдено е и заключението на изслушаната във връзка с указанията в отменителното касационно решение допълнителна техническа експертиза, което установява липса на монтирана вентилационна уредба или абсорбатор; че през монтираната от ответницата тръба се отвежда пушекът от комина, за да не прониква в апартамента й, като долната част на тръбата е на около 20 см. от подовата плоча, а горната не се вижда, защото е скрита от комина на третия етаж; арматурното желязо, което стърчи от комина на ищцата, не е монтирано, а е останало там след извършване на други действия, които не са технологично необходими за монтираната стоманена тръба в комина и коминът е запушен плътно с неизвестно препятствие, свързано с наличното желязо, като запушването се намира на третия жилищен етаж на височина 1.12 м. над подовата плоча на апартамент № 30. Съдът не е възприел заключението на вещото лице инж.М., тъй като е неясно относно начина на изпълнение на коминните тела /посочени са два варианта на изпълнение, без да е конкретизирано кой от тях е приложен в конкретния случай/, а и заключението е и необосновано, тъй като вещото лице макар да е костатирало наличието на 4 броя отвори в един общ комин на покрива на сградата, приема, че тръбата се намира в коминното тяло на апартамент № 24, продължава в коминното тяло на апартамент 27 и спира някъде в рамките на апартамент 30, а оттам, че именно тръбата е причина за непроходимостта на комина /докато тръбата е монтирана само в комина на апартамент № 24/. Същевременно посочените от вещото лице нарушение на ЗУТ са извън компетентността на експертизата а и само по себе си обстоятелството, че са реконструкцията на комина няма техническа документация, е ирелевантно, тъй като извършената реконструкция може да е неправомерна от гледна точка на закона и да няма техническа документация, но фактически да не препятства упражняване правото на собственост. В обобщение съдът е направил извод, че по делото не е установено запушването на коминното тяло, което пречи на ищцата нормално да упражнява правото си на собственост, тъй като я лишава от възможността да отоплява части от жилището си по избрания от нея начин, да се явява резулат от извършения в апартамента на ответницата ремонт, поради което предявения против нея негаторен иск е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да се съобрази със заключението, представено по делото;
2) съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателдствата по делото, за сметка на останалите такива;
3) задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, като посочи защо приема или не отделните експертни заключения, като ги обсъди във връзка с останалите събрани по делото доказателства.
По въпросите се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Соченото от касаторката Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК не е постановявано от ВКС /на 9.12.2013 г. е постановено ТР № 1 по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК по въпроси, свързани с въззивното производство, но поставените по настоящото дело не са сред тях, а по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК е постановено ТР № 4/29.01.2013 г. за видът на отговорносттан а общесвения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което тълкуване не може да бъде съотнесено към поставените въпроси/.
Не е налице противоречие на въззивното решение и със сочената практика на ВКС по решение № 107/27.07.2015 г. по гр.д. № 5685/2013 г. на III г.о. и решение № 193/9.01.2015 г. по т.д. № 4680/2013 г. на I т.о. , според които при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът на основание чл.202 ГПК, е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи защо възприема или не всяко едно от тях, както и че заключението на вещото лице като всяко друго доказателствено средство трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото и съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страна не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваването му. В случая въззивният съд е процедирал именно с оглед посочената практика на ВКС – посочил е защо възприема констатациите на вещото лице В. и вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза, както и на изслушаната във връзка с указанията в отменителното касационно решение разширена експертиза, като ги е обсъдил в съвкупност с показанията на свидетеля П. и е изложил изрични мотиви защо приема за необосновано заключението на вещото лице М., като и показанията на ангажираните от ищцата свидетели за момента на извършване ремонт от ответницата и момента на възникване запушването на коминното тяло. Други доказателства по делото не са ангажирани, а и касаторката не сочи кои доказателства не са разгледани, поради което вторият от поставените въпроси е изцяло неотносим към данните по делото.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство Ю. П. Б. следва да възстанови направените от А. З. С. разноски в настоящото производство в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. С..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 6.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1181 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА Ю. П. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1 да заплати на А. З. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.27 разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: