О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 04.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 218 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. и К. К. К. против решение №1786/04.11.2009 г. постановено по гр.д. № 1925/2009 година от Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Карлово, постановено в производство по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ – за поправка на очевидна фактическа грешка.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, в което жалбоподателите твърдят, че е налице произнасяне по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, като се представят решения на ВС и ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./, поради което състава на ВКС приема, че тяхното позоваване на касационни основания е по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – поради наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата по повдигнатия от тях въпрос.
Не е постъпил писмен отговор от страна на ответниците по касационната жалба.
Касационната жалба е допустима. Насочена е против въззивно решение, като обжалваемия интерес по предявения ревандикационен иск е над 1000 лева, предвид представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота.
За да приеме, че е налице очевидна фактическа грешка в постановеното от първоинстанционния съд решение и да остави в сила решението за нейната поправка, въззивния съд е приел, че е налице противоречие между формираната от първоинстанционния съд воля в мотивите към решението и отразеното в диспозитива на същото. Съдът е приел, че в мотивите си, районния съд е посочил, че по отношение на двете стаи, находящи се на първия жилищен етаж, същите се владеят от ответниците на правно основание, предвид учреденото им право на ползуване, поради което отразеното в диспозитива на решението на районния съд, че следва да се предаде владението на цялата жилищна сграда на ищците по делото, представлява противоречие между формираната в мотивите воля относно основателността на предявения иск и отразеното в диспозитива.
Повдигнатия от жалбоподателите въпрос, по който според тях се е произнесъл въззивния съд е, може ли при грешка при формиране на самата воля на съда, същата да бъде отстранена в производството по чл.292, ал.2 от ГПК /отм./ за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Безспорно е в съдебната практика, че допусната грешка при формирането на волята на съда относно изхода на разглеждания спор, не може да се поправи в производството по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./, а следва да се отстрани по реда на инстанционния контрол, чрез обжалването на акта от заинтересованата страна. В този смисъл са и представените от жалбоподателите две решения на ВС – №629/1982 г. по гр.д. № 92/1982 г. на І г.о. на ВС и № 2186/1978 г. по гр.д. № 1817/1978 г. на ІІ г.о. на ВС. В случая съдът не се е произнесъл по този въпрос в противоречие с цитираните решения. Съдът е приел, че не е налице грешка във формираната воля, а противоречие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите към решението от една страна, а от друга с отразеното в диспозитива. В тази връзка, състава на ВКС счита, че не е налице соченото от жалбоподателите касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд.
Действително, във въззивната жалба са правени и доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното във въззивното производство решение по съществото на спора /по отношение на валидността на учреденото право на ползуване/, като въззивния съд се е ограничил в произнасянето си само и единствено по отношение на довода на въззивниците за неправилност на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационни основания в тази насока не са правени в изложението на основанията към касационната жалба, както и липсват данни да е инициирана процедура по допълване на въззивното решение на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.193 от ГПК /отм./.
По изложените съображения, решението на окръжния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1786/04.11.2009 г. постановено по гр.д. № 1925/2009 година от Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Карлово, постановено в производство по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ по гр.д. № 498/2007 г.
Председател: Членове: 1. 2.