1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 17.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 930 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Р. срещу решение от 13.03.2011г. по гр. дело № 10321/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение № ІІ-71-18/21.05.2010г. по гр. дело № 44147/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 71 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца ЗД [фирма], [населено място] на основание чл. 213, ал. 1 КЗ сумата 2 097 лв. – платено обезщетение във връзка с ПТП от 06.03.2007г., заедно със законната лихва, считано от 18.09.2009г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 561,51 лв. – лихва за забава за периода 15.11.2007г. – 18.09.2009г. върху дължимото обезщетение, както и сумата 423,77 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практиката на ВКС.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по договор за имуществена застраховка „Автокаско, злополука на местата в МПС” и договор за застраховка „Гражданска отговорност”, всеки с цена под 10 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като заявените претенции произтичат от застрахователни сделки, които са търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 29.04.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 13.03.2011г. по гр. дело № 10321/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.