О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр.София, 21.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 176 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 20.12.2011г. по гр.д.№ 4375/ 2011г., с което АС София, като е потвърдил определение от 29.07.2011г. по гр.д.№ 616/2018г. на ГС София, е прекратил производството по иска на К. Ж. с правно основание чл.38 СК/отм./.
Жалбоподателката – К. Т. Ж., чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 03.10.2008г. жалбоподателката е поискала да се признае за установено по отношение на М. Ж. и В. М., че първият не е надлежно припознато дете от починалия брат на ищцата-жалбоподател- С. Ж..
С определение от 29.07.2011г. по гр.д.№ 616/2018г. на ГС София, е прекратил производството по иска на К. Ж. с правно основание чл.38 СК/ отм./ като недопустимо.
С обжалваното определение въззивният съд, като е съобразил и даденото разрешение на този въпрос в постановеното по реда на чл.290 решение от 21.01.2011г. по гр.д.№633/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството като недопустимо.
Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с определението е даден отговор на процесуално правен въпрос от значение за спора, който е разрешаване противоречиво от съдилищата, а именно за допустимостта на производство по оспорване припознаване по реда на чл.38 СК/отм./ от трето лице.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се слага край на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателката твърди, че поставения от нея въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, т.е. че са налице основания по чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В обжалваното определение вззивният съд е дал отговор на поставения въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 21.01.2011г. по гр.д.№633/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че е процесуално недопустимо производството по иск с правно основание чл.38 от СК от 1985г./отм./ по висящи дела, заварени от влизането в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно чл.38, пр.1 СК от 1985г./отм./ припознаването може да бъде оспорено освен от лицата по чл.37 от СК от 1985г./отм./ и от всяко лице, което има правен интерес от оспорването. Нормата е процесуалноправна, тъй като определя/разширява/ кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица. Прието е, че с влизане в сила на новия Семеен кодекс отпада възможността за оспорване на припознаването от трети лица и се касае се до процесуална легитимация, която е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно дали е налице до приключване на делото. По отношение на заварените производства по чл.38 СК от 1985г./отм./ с оглед действието по време на процесуалните правни норми, доколкото в новия кодекс не е предвидено те да се довършват по реда на отменения кодекс, следва да се приеме, че намира приложение новият Семеен кодекс. С влизане в сила на новия Семеен кодекс се е погасило правото на иск на ищците и производството по предявения от тях иск с правно основание чл.38 от СК от 1985г./отм./ е процесуално недопустимо. Ето защо в случая практиката по този въпрос е уеднаквена и не е налице липса на такава по поставения въпрос, в който случай биха били налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Така уеднаквената практика не се налага да бъде изменена поради промяна на законодателството и обществените условия при които е установена същата. Ето защо настоящия състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на определение от 20.12.2011г. по гр.д.№ 4375/ 2011г. на АС София, по жалба на К. Т. Ж..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: