3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1379
гр.София, 01.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 546 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е основно решение от 28.08.2010г. и допълнително решение от 18.10.2010г. по гр.д.№325/2010г. на ОС Смолян, от Д. Т. К. в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Основното решение от 28.08.2010г. и допълнително решение от 18.10.2010г. по гр.д.№325/2010г. на ОС Смолян е обжалвано и от [фирма] . Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение и допълнителното такова въззивният съд, като е отменил частично решение от 27.04.2010г., постановено по гр.д. дело № 289/2009г. по описа на Районен съд Мадан, е осъдил [фирма] да заплати на Д. Т. дължимото се и неплатено за периода от 01.10.2008г до 31.12.2008г. сумарно брутно трудово възнаграждение за разликата над 4220,70 /четири хиляди и двеста и двадесет лева и 70 стотинки/ лева , до претендирания размер от 5908,98 лева, сума в размер на разликата над 348,57 лева до претендирания размер от 601,69 лева, представляваща дължима се законна лихва за неплатените трудови възнаграждения за периода от 01.10.2008г до 31.12.2008г., считано от 1-во число на съответния отработен месец до предявяване на иска, на основание чл. 128 т.2 от КТ дължими се допълнителни възнаграждения за отработено време за периода 01.08.2004г до 30.09.2008г в размер разликата над 476лева до пълния претендиран размер от 1 162,68 лева, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД дължимата се законна лихва върху главницата за разликата над 476,08 до 1398,63 лв. за периода от възвикване на задължението до 30.11.2009г. датата на предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на сумата. Установено е по делото, че на 22.03.2002г. е бил сключен трудов договор с уговорено възнаграждение в размер на четири М. и допълнително възнаграждение от 20% върху основното трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, т.2 КТ на 06.01.2009г. Установено е, че за времето след 2007г. е направена фактическа корекция на заплащаното на ищеца трудово възнаграждение, като същото е нараснало на 7 М.. За да уважи предявените искове съдът е приел, че нормата на чл. 118, ал.3 КТ допуска възможност работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В конкретния случай, съдът като е съобразил заключението на вещото лице, е приел че след 01.10.2007г. на ищеца е заплащано трудово възнаграждение в размер на 7 М.. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 118, ал.3 КТ и работодателят едностранно е увеличил размера на получаваното трудово възнаграждение на ищеца, в който случай не е необходимо сключване на допълнително споразумение към трудовия договор, тъй като не се изисква договаряне между страните. Съдът е приел, че за претендирания период следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на седем минимални работни заплати. С оглед основателността на иска по чл.128, ал.2 КТ съдът е намерил за основателни и акцесорните искове за лихви и за допълнително възнаграждение за отработено време, като същите бъдат определени върху сумата 5908, 98 лв. По молба на Д. Т. съдът е постановил и решение за допълване доспозитива на основаното решение.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд по жалбите на Д. Т. К. и ата на [фирма] следва да се допусне само по отношение на допълнително решение от 18.10.2010г. по гр.д.№325/2010г. на Окръжен съд Смолян.
В изложенията към касационните им жалби жалбоподателите не поставят въпроси от значение за спора, които да са свързани с необходимостта да се извърши преценка за допустимостта на касационното обжалване на основаното решение. Липсата на посочени от жалбоподателите материалноправни и процесуални въпроси от значение за изхода по конкретното дело обуславя недопустимост на касационното обжалване на основаното решение, тъй като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на спора.
В изложениията си жалбоподателите поддържат, че с обжалваното допълнително решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно за необходимостта диспозитива на допълнителното решение да съответствува на приетото за установено в основното и допълващо го решение, т.е. поставения въпрос касае необходимостта да се извърши преценка за допустимостта на постановения съдебен акт. Обжалването следва да се допусне на основание задължителното тълкуване в ТР № 1 от 2010 г. на ОСГ ТК при съществуваща вероятност обжалваното допълнително въззивно решение да е нищожно или недопустимо.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.08.2010г по гр.д.№325/2010г. по жалба на от [фирма] и Д. Т. К..
допуска касационно обжалване на допълнително решение от 18.10.2010г по гр.д.№325/2010г. по жалби на [фирма] и Д. Т. К..
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 33, 76 лева от [фирма] за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: