О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 06.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №137/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Н. Ф.,Е. Н. П.,В. Р. Р.,В. П. Р.,А. Н. М.,Г. М. Р.,Т. М. Р.,Г. С. Р.,В. А. Р.,Н. А. Р. и Р. А. Р. против решение №113/27.01.2011г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение-V състав,постановено по гр.д.№1857/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №20/14.02.2005г. на Пловдивски районен съд-ІVгр.с.,постановено по гр.д.№4368/2004г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявения иск,с правно основание член 34 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касаторите,след като заявяват,че въззивният съд в обжалваното решение се базира изцяло на грешно възприети факти и обстоятелства,които не отговарят на приложените по делото доказателства,поради което решението е постановено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби,поради което твърдят/цитирам/:
„Ето защо в настоящия казус считаме,че е налице основание по член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното съдебно решение №113/2011г. от ПОС,65гр.с. по в.гр.д.№1857/2010г.,във връзка с липсата на съдебна практика относно доказателствената сила на официален дубликат/препис от официален документ,когато лисват към момента на разглеждане на съдебния спор официалните регистри,въз основа на които е бил издаден първоначалният удостоверителен документ,с оглед съдържащите се в него официално удостоверени факти и обстоятелства-в случая относно произхода на лицето,което е било кръстено.
Считаме,че този казус е важен за развитието на правото и за правилното прилагане на законите от съдилищата,тъй като липсва съдебна практика по този въпрос.”
Ответниците по касационната жалба М. А. К. и А. Г. Т.,в писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
В решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците,настоящи касатори, претенират че са съсобственици на процесните земеделски земи,предмет на делбата,с ответниците по исковата молба,възстановени на общия им наследодател С. Д. М.-поч.31.03.1935г.,по наследствено правоприемство от С. С. М./по мъж М. Р./-поч. на 14.10.1935г.-негова дъщеря,като представят удостоверение за наследници №63/23.05.2002г. на Кметство [населено място] и заверено копие за Свето кръщение на С. С. М.,изд.от енорийски свещеник при църквата „Св. А.” [населено място],като ответниците са оспорили произхода на наследодателката им С. М., чрез оспорване на горепосочените писмени доказателства.Съдът е посочил,че в тежест на ищците е да докажат произхода на пряката им наследодателка,черпеща права по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател С. М.,което може да се извърши с всички доказателствени средства,но последните са заявили само едно доказателствено искане-разпит на свидетелката Г.Л.,чийто показания съдът не кредитира,тъй като знанията й относно спорния въпрос за произхода на С. М. се базират на единствено на думите на баща й П. М. М.,също свидетел по делото,като в същите липсва конкретност.От друга страна съдът е отчел доказателствата на ответниците в подкрепа на становището им за оспорване на произхода на С. М.,представените два броя удостоверения за наследници на С. М. №349/03.08.1996г. и №415/06.11.1998г. ,издадени от Община „Р.”,в които не фигурира лицето С. С. М.,по мъж М. Р.,като при преценката на тези доказателства,съдът е изхождал от установеното по делото,че архивът в Кметство [населено място] е изгорял през 1999г.,т.е.преди 2002г. когато е издадено удостоверение №63/23.05.2002г. на Кметство Д.,на което ищците се позовават,поради което е зачел удостоверенията за наследници на общия наследодател, издадени от [община] през 1996г.и 1998г.На второ място,съдът при преценка на представеният препис от 14.02.1992г. от свидетелство за Свето кръщение на С. М.,е приел че същото не е издадено от компетентния упълномощен св.иконом И. Т. Г. и положения на този препис не е неговият,следователно такъв препис не е издаван,според посоченото в удостоверение №4/5.10.2004г. от Църковното настоятелство” при храм „Св. А.”,с.Д..Ето защо, при съпоставяне на всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни такива,съдът е стигнал до извода,че не е налице съсобственост между страните и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба на описаните в исковата молба наследствени имоти.
Очевидно така формулираният като правен въпрос от касаторите в изложението,цитиран изцяло по-горе,е неотносим към решаващите изводи на съда.Освен това в подкрепа на така формулирания от касаторите правен въпрос,се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Хипотезата,предвидената в последната разпоредба за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвижда правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като двете формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване-съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №113/27.01.2011г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение-Vс.,постановено по гр.д.№1857/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Н. Ф.,Е. Н. П.,В. Р. Р.,В. П. Р.,А. Н. М.,Г. М. Р.,Т. М. Р.,Г. С. Р.,В. А. Р. и Р. А. Р. да заплатят на М. А. К. и А. Г. Т.,сумата от 800 лева/осемстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: