О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 17.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3803/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 816/ 24.06.2013 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 3803/ 2013 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 360 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 338/ 2013 г., с което са уважени предявените от М. В. Н. против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ.
Ищцата по делото – М. Н. – моли за допълване на това определение в частта за разноските. Твърди, че е сторила разходи за адвокатска защита в производството пред ВКС, че е представила доказателства за това и е поискала присъждане на разноските в отговора срещу касационната жалба.
Ответната страна [фирма] оспорва молбата с доводи, че процесуалният представител на ищцата не е извършил никакви процесуални действия по делото, а освен това прави възражение за прекомерност на платеното възнаграждение.
Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество, тя е частично основателна.
М. Н. е ищец по делото и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК при уважаване на исковете й ответникът следва да я възмезди за сторените в производството разноски. В касационното производство ищцата е била ответник по жалба, която не е допусната до разглеждане по същество, съответно има право на разноските, които е направила за процесуално представителство и защита в това производство. Неоснователни са доводите на [фирма], че не са извършвани никакви процесуални действия от представляващият ищцата адвокат. Изготвянето и подаването на отговор срещу касационната жалба са действия по защита на страна в процеса и възнаграждението, заплатено от ищцата на адвоката, подлежи на възмездяване от ответната страна.
Към отговора, който е подаден срещу касационната жалба, е представен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2013 г., видно от който към тази дата М. Н. е заплатила на адвоката си сумата 800 лв в брой. В самия отговор присъждането на разноските по делото е поискано, поради което възлагането на разходите за изготвянето му не може да бъде отказано.
Основателно обаче е искането на [фирма] за намаляване на размера на разноските, съгласно чл.78 ал.5 от ГПК. Ищцата е заплатила 800 лв на адвокат за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба, но делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. В по-голямата си част касационният отговор не се различава от представения пред въззивната инстанция отговор срещу въззивната жалба на [фирма]. Други действия за защита на интересите на ищцата в касационното производство адвокатът не е извършил, така че уговореното възнаграждение от 800 лв се явява очевидно прекомерно. Същото трябва да бъде намалено до предвидения от закона минимум, който е 232,50 лв (чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ? от 310 лв, какъвто е размерът на минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна помощ). Разликата до пълната заплатена от ищцата сума за адвокатско възнаграждение 800 лв не следва да се присъжда в тежест на ответника, на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Ето защо искането за допълване на определението в частта за разноските следва да се уважи частично, съгласно горепосочените мотиви.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 816/ 24.06.2013 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 3803/ 2013 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на М. В. Н., Е. [ЕГН], сумата 232,50 лв (двеста тридесет и два лева, петдесет стотинки) разноски по касационното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 232,50 лв до 800 лв на основание чл.78 ал.5 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: