О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.София, 09.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 982/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 1271/ 07.10.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 982/ 2011 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 7876/ 2010 г, с което са отхвърлени исковете на В. И. Ш. и А. И. Б. против Е. Т. С. и Л. Д. С. с цена общо от 26 230,15 лв.
Определението е окончателно и е обявено на 07.10.2011 г. На 04.11.2011 г. ответниците по касационната жалба Е. Т. С. и Л. Д. С. са депозирали молба, с която се иска допълване на определението на ВКС в частта за разноските. Изложени са доводи, че е доказано извършване на разходи за адвокатска защита в размер 1 050 лв и е направено искане за възлагането им. Молителите претендират касаторите – ищци да бъдат осъдени да им заплатят тази сума.
Ответните по молбата страни В. И. Ш. и А. И. Б. я оспорват като твърдят, че е просрочена и че няма доказателства за реално извършени разходи преди постановяване на съдения акт, чието допълване се иска. Възразяват, че разноските са направени за защита пред ВКС, а такава защита не е осъществена предвид недопускане на касационното обжалване. Евентуално правят възражение за прекомерност на възнаграждението.
Съдът, след като обсъди направените доводи и данните по делото, намира молбата за допустима. Същата е подадена в едномесечния срок по чл.248 ал.1 от ГПК, така че възраженията на В. Ш. и А. Б. за просрочието й са неоснователни.
По същество молбата е частично основателна.
Е. Т. С. и Л. Д. С. имат качеството на страни – ответници по делото и съгласно чл.78 ал.3 от ГПК при отхвърляне на исковете имат право да получат от ищеца сторените в производството разноски. В касационното производство същите са били ответници по жалба, която не е допусната до разглеждане по същество. Съответно те имат право на разноските, които са сторили за защита в това производство. Към отговора, който са подали срещу касационната жалба, е представен договор за правна защита и съдействие от 05.07.2011 г., видно от който към тази дата за изготвянето му С. са заплатили в брой адвокатско възнаграждение в размер 1 050 лв. В самия отговор присъждането на разноските по делото е поискано, поради което възлагането на разходите за изготвянето му не може да бъде отказано.
Основателно обаче е искането на ищците за намаляване на размера на разноските, съгласно чл.78 ал.5 от ГПК. Ответниците са заплатили 1 050 лв на адвокат за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба, но делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на писмен отговор пред касационна инстанция (без явяване в съдебно заседание) е 730,95 лв (чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ? от 974,60 лв, което е възнаграждението, което би било минимално за защита по дело с материален интерес 26 230,15 лв пред една инстанция). Частта от платеното на адвоката на ответниците възнаграждение до размер 731 лв следва да се възложи в тежест на ищците, а разликата до 1 050 лв не следва да се присъжда, на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Ето защо искането за допълване на определението в частта за разноските следва да се уважи частично, съгласно горепосочените мотиви.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 1271/ 07.10.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 982/ 2011 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА В. И. Ш. и А. И. Б. да заплатят на Е. Т. С. и Л. Д. С. сумата 731 лв (седемстотин тридесет и един лева) разноски по касационното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 731 лв до 1 050 лв на основание чл.78 ал.5 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: