Определение №23 от 15.1.2020 по ч.пр. дело №4886/4886 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

Гр.София, 15.01.2020г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.4886 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.981/18.11.19 по г.д.№.379/19 на ОС Габрово е потвърдено разпореждане от 23.10.19 на РС Габрово по г.д.№.3/1978 за отказване на касаторката на достъп до дело с предмет осиновяване и на копие от постановеното по него решението.
Постъпила е частна жалба от Д. С. Тодоричкова, с която се претендира отмяна на определението като незаконосъобразно. Твърди се, че страната вече е имала достъп до цялата налична по делото документация и не съществува пречка молбата й да бъде удовлетворена. Излагат се оплаквания, че съдилищата са направили недопустимо разширено тълкуване на искането, с което са били сезирани – което е от страна по делото /осиновителка/ само за достъп до и препис от решението на основание Правилника за Администрация на съдилищата – а не такава по чл.105 СК, съдържащо в себе си възможност за узнаване на биологичния произход на детето. При условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се извежда въпрос във връзка с правната квалификация на искането и с тайната на осиновяването.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е изходил от направената от първоинстаницонния съд правна квалификация и мотивите, че тъй като даването на достъп до делото би довело до разкриване на биологичния произход /на данни за рождената майка, които съставляват защитена от закона тайна/, молителката би могла да получи такъв по предвидения в чл.105 СК ред. Посочил е, че производството по предоставяне на достъп до информация по делата по реда на чл.77 ПАС не може да се приложи по дела за осиновяване – доколкото те са охранителни и по тях съдът съдейства на гражданските правоотношения, протичат при закрити врати, законът предвижда високо ниво на защита на тайната на осиновяването с цел запазване отношения родител – дете между осиновения и осиновителя/ите; разгласяване на тайната на осиновяването с намерение да се причинят вредни последици на осиновения, осиновителите или семействата им се третира от НК като престъпление по чл.145 ал.2 НК. Същевременно, достъпът до информация за произхода на осиновения може да бъде предоставена по съдебен ред по изрично регламентираната в СК процедура – чл.105 СК, като по този начин се охраняват посочените по-горе интереси. Именно поради това за достъп до информация по дела за осиновяване приложим е чл.105 СК, а разпоредбата на чл.77 от ПАС, която се намира в по-нисък по степен нормативен акт /чл.7 ЗНА/, не може да го дерогира.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото се касае до обуславящ изхода на спора въпрос, по който вече е налице формирана съдебна практика, на която постановеният акт противоречи.
В определения №.205/25.04.16 по ч.г.д.№.1254/16, ІV ГО, и опр. №.97/ 01.03.18 по ч.г.д.№.397/18г., ІІІ ГО, по реда на чл.274 ал.3 ГПК се приема, че съгласно чл.105 ал.1 СК осиновителите или навършилият непълнолетие осиновен могат да искат от окръжния съд постановил допускане на осиновяването, предоставяне на информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Съгласно чл.77 от действащия сега Правилник за администрацията в съдилищата /предишен текст чл.73 ал.2/ страните и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията по делата по реда на процесуалните закони, като съгласно чл.78 ал.1 от Правилника /предишен текст – чл.74 ал.1/ те се запознават с делата в определеното в съда за това помещение (деловодството или адвокатската стая), а въз основа на писмено заявление могат да получават преписи и копия от приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. Правната квалификация на всяко едно отправено до съда искане се извежда от обстоятелствената част и петитума на молбата. След като осиновителят, който е страна по делото за осиновяване, никъде не сочи, че желае получаване на информация за биологичния произход на осиновения, а напротив – сочи обратното (че тази информация му е известна още по време на осиновителното производство) и иска препис от решението и достъп до делото, недопустимо е служебно да се подменя волята му и искането да се подвежда под чл.105 СК. Осиновителят е страна по осиновителното дело и като такава той има право на достъп до делото, както по време на висящността му, така и след приключването му. Независимо колко време е изтекло от приключване на осиновителното дело, осиновителят има право на достъп до него и на препис от решението, като искането му в тази насока, следва да се квалифицира по чл.74 от Правилника за администрацията в съдилищата, а не по чл.105 СК.
Предвид така дадения в практиката на ВКС /която настоящият състав споделя/ отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява основателна. Молителката е лице, което твърди, че е осиновител – т.е. страна по осиновителното дело, достъп до което и копие от решението по което се иска. Поради това и искането й следва да се квалифицира според точния му смисъл – по реда на чл.77 от ПАС, и да получи произнасяне съобразно формираната практика, посочена по-горе. Предвид изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, а делото – да се върне на районния съд за произнасяне по същество по искането по чл.77 от Правилника за администрацията в съдилищата.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.981/18.11.19 по г.д.№.379/19 на ОС Габрово.

ОТМЕНЯ определение №.981/18.11.19 по г.д.№.379/19 на ОС Габрово и разпореждане от 23.10.19 по г.д.№.3/1978 на РС Габрово.

ВРЪЩА делото на Районен съд Габрово за произнасяне по искането по чл.77 от Правилника за администрацията в съдилищата.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top