4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София 07.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 707/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], срещу въззивно решение №382/27.01.2010г. по гр. дело № 74/2009г. на Пернишкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решаван противоречиво от съдилищата. Сочат се конкретни решения на ВКС. П. се въпроси : – 1.прилага ли се изключението по ал.2 на §7 ПЗР ЗМСМА в случаите, когато обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за търговско битово и комунално обслужване на населението са включени в уставния фонд на общинска фирма, – 2.имуществото, включено в уставния фонд на общинските фирми по Указ №56/1989г. става ли собственост на общината на основание чл.6,ал.2,т.1 ЗС /в сила от 17.09.1991г./ и прилага ли се по отношение на тази разпоредба изключението по §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстнавка въззивният съд е направил правните си изводи в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение разпоредбата на §7,ал.1,т.6 ЗМСМА като неправилно е разширил приложното поле на §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА и по отношение имуществото, включено в уставния фонд на общинска фирма, както и неправилно я прилага по отношение хипотезите на преминаване на държавно имущество в собственост на общините, уредени в §6,т.1 ПЗР ЗМСМА.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище.
Третото лице-помагач [фирма] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 09.01.2006г. по гр.д.№1551/2005г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от [община] срещу [фирма] иск за признаване правото на собственост върху недвижим имот – подробно описани поземлени имоти и намиращите се в тях административни сгради и други постройки. Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма]. Въззивният съд е приел, че претендираното право на собственост ищецът обосновава с разпоредбата на §7,ал.1,т.6 ПЗР ЗМСМА./ред.ДВ, бр.77/17.09.1991г./, съгласно която с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините държавни имоти – обекти на общинската инфраструктура с местно предназначение, предназначени за административните потребности на общините, както за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. С протокол 11/13.10.1989г. на ОбНС-П. е взето решение за образуване на фирми „Е.” и „М. изделия и битови услуги” /М./, на които е предоставен уставен фонд – държавно имущество. М. получава уставен фонд като правоприемник на прекратеното държавно промишлено предприятие „М. С.” по баланса към 30.09.1989г. С решение от 23.04.1992г. на ОбНС -П. са преобразувани ОФ „М.” и ОФ „Е.” в [фирма] с капитал общинско имущество на двете общински фирми. М. поема активите и пасивите им по баланса към 31.12.1991г. Спорните имоти представляват обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за търговско, битово и комунално обслужване на населението в общината. От неоспорените писмени доказателства – обяснителна записка, протокол за оценка на имуществото на [фирма] /фирма „Е.”/ съгласно ПМС 179/13.09.1991г., счетоводни справки, сметки към баланса и др., е прието за установено от фактическа страна, че процесните имоти са били включени в уставния фонд на ОФ”М.” и ОФ”Е.” към момента на влизане в сила на ЗМСМА /17.09.1991г./. Новелата на ал.2 на §7 ПЗР ЗМСМА намира действие и по отношение на възникналите вече правоотношения.Тя е изключение от правилото на ал.1, но също визира момента на влизане в сила на ЗМСМА и доизяснява правилото на ал.1. Ако към този момент е налице някоя от предпоставките на §7,ал.2, то общината не придобива правото на собственост. С оглед установеното, че по съответния ред към релевантния момент имуществото е включено в уставния фонд на общинските фирми, праводатели на ответното дружество, то е налице пречка за придобиването на имотите от общината по силата на закона. Общината не е собственик на имота на твърдяните основания – §7,ал.1,т.6 ПЗР ЗМСМА и чл.6,ал.2,т.1 ЗС. За неоснователни са намерени доводите относно липса на вещноправни последици на апорта, извършен от общината в търговското дружество, поради отклоняване от правилата на чл.72 и чл.73 ТЗ. Прието е, че е спазена процедурата по ПМС 179/91г.за оценка имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на Е. с държавно имущество и приетата с него Наредба за оценка, както и ПМС № 201/93г., като разпоредбите на чл.72 и чл.73 ТЗ /ред. ДВ,бр.25/92г./ са неприложими, тъй като се касае за преобразуване на общински фирми в Е.. Имуществото е било вече предоставено за стопанисване и управление на двете общински фирми и с факта на преобразуването им в Е. е преминало в капитала му, а впоследствие и в капитала на ответното дружество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.3 на ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос предпоставя правният въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. В разглеждания случай поставените от касатора два материалноправни въпроси относно приложимостта на изключението по ал.2 на §7 ПЗР ЗМСМА и разпоредбата на чл.6,ал.2,т.1 ЗС /в сила от 17.09.1991г./ са неотносими към изхода на делото. Те касаят въпроси, когато е налице спор за това, дали имотът е държавна, респ.собственост на негов приеобретател от държавата, или пък е останал общинска собственост с оглед разпоредбата на §7,ал.1 и ал.2 ПЗР ЗМСМА., които не са обусловили изхода на делото. Приложените съдебни решения, на които се позовава касаторът, не установяват противоречива практика по поставените въпроси и дадено от въззивния съд разрешение в противоречие на тези решения. Решения №294/2009г. по гр.д.№33/2009г., №1253/2008г. по гр.д.№3541/2007г., №358/2009г. по гр.д.№364/2008г., №1309/2002г. по гр.д.№1377/2001г., №425/2003г. по гр.д.№1364/2002г. касаят хипотези на разграничаване на държавната и общинската собственост с влизане в сила на ЗМСМА /17.09.1991г./ и впоследствие със ЗОбС и ЗДС. В разглеждания случай релевантни за изхода на спора са решаващите изводи в обжалваното решение, че е налице включване на процесното имущество в уставния фонд на общинската фирма, а впоследствие преобразуване на същата в Е. с общинско имущество, а след това и в ООД, чието имущество съгласно разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗДбС не е общинска собственост. Следователно към 1991г. имотът макар да е бил общинска,а не държавна собственост, то впоследствие с решение на ОбНС и по съответния ред е включен в капитала на ответното дружество, което изключва материалноправната легитимация на общината по иска с правно основание чл.108 ЗС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №382/27.01.2010г. по гр. дело № 74/2009г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: