O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 25.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4821 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4450/ 30.07.2008 година на „З”АД гр. П. представлявано от Изп. Директор инж. Г. С. срещу въззивно Решение Nо 194 от 18.06.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 114/2008 година на Пернишкия окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено решение на районния съд по чл. 200 КТ във вр. чл. 52 ЗЗД, в частта по отхвърления иск на В. Т. Х. за разликата над сумата от 3500 лв. до предявеният размер от 5 500 лв. и е постановено ново решение , с което дружеството е осъдено да заплати още сумата от 2000 лв. , лихви и разноски по делото , както и в частта , с която е оставено в сила решението на първата инстанция по уважения иск на В. Х. за сумата от 3500 лв. лихви и разноски.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 като недопустимо и т.3 ГПК- като неправилно.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което търговското дружество – жалбоподател чрез процесуалния представител адв. Б.Борисов мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Същественият процесуално правен и материално правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и чието разрешаване изисква еднакво и точно прилагане на закона, касае възможността да се упражни правото на обезщетение за неимуществени вреди по повод на професионално заболяване на основание чл. 200 КТ и се присъди такова, без да е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК, установяващ професионалния характер на увреждането, за тежестта на доказване на факта , че експертното решение е необжалваем /стабилен/ административен акт, както и за възможността да се разгледа в рамките на иска по чл. 200 КТ на възражение за незаконосъобразност на ЕР на ТЕЛК с разпоредби от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране , потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести / НРСРПООПБ/ в рамките на проведен косвен контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация-В. Т. Х..
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалби на двете страни по делото, е отменил решението на районния съд по чл. 200 КТ във вр. чл. 52 ЗЗД, в частта по отхвърления иск на В. Т. Х. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3500 лв. до предявеният размер от 5 500 лв. и е постановено ново решение , с което дружеството е осъдено да заплати на посоченото основание сумата от 2000 лв. , лихви и разноски по делото ,а в частта , с която първата инстанция е уважила иска на В. Х. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от професионално заболяване в размер на 3500 лв. лихви и разноски, решението е оставено в сила.
За да уважи иска на В. Х. , работил към ответника от 1980 година до 1998 година, първоначално като „шлосер”/ 1980-1981г./, а от 1981 година на длъжността „шофьор” до 1998 година, когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ, и отново е постъпил на работа от 1994 година на длъжността „шлосер”.
С ЕР Nо 0084 от 28.07.2006 година на ТЕЛК при Университетска болница МБАЛ”С”-София е признат професионалния характер на констатираното му заболяване „контактен дерматит”.
По релевираните възражения на „З”АД гр. П., въззивният съд е приел, че няма данни ЕР , като задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 200 КТ, на не е влязло в сила, че тежестта на доказване на отрицателния факт е в тежест на ответника, като страна която черпи права от факта , че е налице обжалване,, а възраженията за неспазване при издаване на ЕР на разпоредбите на чл.7 и чл.8 ал.2 от НРСРПООПБ не могат да бъдат предмет на разглеждане от гражданския съд, тъй като това правомощие има само административният съд в рамките на установената процедура по обжалване, в което административно производство право на жалба има и работодателя.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 , нито т.3 ГПК, тъй като поставените като съществени материално правен и процесуално правен въпроси, чието разрешаване изисква еднакво и точно прилагане на закона и непротиворечие с константната съдебна практика на ВКС, както и на съдилищата , касае правни проблеми , които въззивният съд е разрешил в синхрон с трайната установената практиката на съдилищата , в т.ч. и на ВС и ВКС, и които не изискват ново разрешение , което би довело до развитие на правото по приложение на закона.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните матераилно и процесуално правен въпрос относно възможността да се упражни правото на обезщетение за неимуществени вреди по повод на професионално заболяване на основание чл. 200 КТ и се присъди такова, без да е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК, установяващ професионалния характер на увреждането, за тежестта на доказване на факта,че експертното решение е необжалваем /стабилен/ административен акт, както и за възможността да се разгледа в рамките на иска по чл. 200 КТ на възражение за незаконосъобразност на ЕР на ТЕЛК с разпоредби от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране , потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести / НРСРПООПБ/ в рамките на проведен косвен контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт , са съществени въпроси ,като касаещи както правото да се упражни иска по чл. 200 КТ при констатирано професионално увреждане на работника, така и основно съдопроизводствени правила при установяване на правно релевантните факти по делото и възможността за защита срещу индивидуален административен акт по пътя на косвения съдебен контрол.
С обжалваното решение няма противоречиво разрешаване на основния въпрос , че наличието на ЕР на ТЕЛК , с което е признат професионалния характер на заболяването на работника, е положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на обезщетение за търпените болки и страдания на основание чл. 200 КТ. Ищецът, легитимирайки се като заболяло лице е представил ЕР на ТЕЛК. Доколкото е налице оспорване на обективен факт- а именно , че това решение е в сила, като необжалвано по предвидения за това ред, то тежестта на доказване е за страната , която черпи права от релевирания отрицателен факт и е следвало да го докаже като представи доказателства , че именно тя е упражнила правото си на жалба по предвидения от закона ред. Процесуалните действия на съда са подчинени на константната съдебна практика по чл. 127 ГПК/отм./, липсват представени решения на ВКС или съдилищата, поради което и не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване.
Няма противоречие на възприетото процесуално поведение на въззивния съд с практиката на ВКС и съдилищата и по релевирания въпрос за недопустимостта на косвения контрол за законосъобразност на ЕР на ТЕЛК като индивидуалния административен акт , когато за страната- работодател, поискала проверката за законосъобразност по пътя на косвения съдебен контрол в гражданския процес по иска по чл. 200 КТ, законодателят е предвидил възможност за участие в административната процедура по обжалване на акта. Приемайки, че постановеното от въззивния съд решение по този въпрос не изисква ново разрешение при наличието на непротиворечива съдебна практика, , настоящият състав приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо Nо 4450/ 30.07.2008 година на „З”АД гр. П. представлявано от Изп. Директор инж. Г. С. срещу въззивно Решение Nо 194 от 18.06.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 114/2008 година на Пернишкия окръжен съд в обжалваните части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :