O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
София, 25.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 960 /2009 година,и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо13 660/22.04.2009 година на Т. А. С. и З. А. П. , подадена чрез процесуалния представител адв. Г срещу въззивно Решение Nо 296 от 11.03.2009 год. по гр.възз.д. Nо 778/ 2009 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение на първата инстанция и е постановено ново, с което е уважен заявения срещу тях отрицателен установителен иск като е прието на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , че те не са собственици на реална част от 605 кв.м. ПИ Nо 451 по ПНИ на м.”М” кв.”В”, целият с площ от 643 кв.м.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК се обосновава с тезата , че по въпросът за : зачитане на Протокол Nо 13/19.07.1978 година на ИК на ГНС-Варна и приложения към него списък на лицата , на които са раздадени земи за ползване от 0.6 дка „, като годно доказателствено средство за установяване надлежното раздаване на земите за ползване поради неопределеност на местност и границите и доказателственото значение на „Препис –извлечение Nо 1252/1978 година, описващ имота с две граници и квадратура” като годно доказателство за индивидуализациата на дадения за ползване имот и идентичността с ползвания процесен имот/ в случая ПИ Nо 451/е разрешен в противоречие на Решение Nо 30/ 30.01.2009 година по гр.д. Nо 5601/2007 година на ВКС-II отд./ , Решение Nо 1593/ 02.10.2003 година по гр.д. Nо 1632/ 2002 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 2295/ 26.01.2004 година по гр.д. Nо 2367/2002 година на ВКС-IV отд..
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М, който оспорват само основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчна оценка на имота –.80 лв.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд е отменил решението на районния съд , в частта , с която отхвърления отрицателен установителен иск за собственост на реална част от част от 605 кв.м. на ПИ Nо 451 по ПНИ на м.”М” кв.”В”, целият с площ от 643 кв.м., заявен от М. К. и Д. Д. срещу Т. С. и З. П. е отменен и е постановено ново, с което правата на последните , легитимирани като собственици по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, са отречени. Прието е , че поради лисва на годни писмени доказателства ,установяващи преотстъпване в полза на ответниците право на ползване , същите не могат да се ползват от възможността да трансформират при условията на §4 от ЗСПЗЗ правото на ползване в право на собственост.
Поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е налице . По поставените процесуално-правни въпроси , относми към хипотезите на признаване правото на трансформирано право на ползване , получено по ПМС и Президиума на НС и др. за времето до 1990 година , в право на собственост по § 4 ЗСПЗЗ , касаещи зачитане на писмените доказателства, легитимиращи проведената административна процедура по предоставяне правото на ползване на ответниците – eх. Протокол Nо 13/19.07.1978 година на ИК на ГНС-Варна и приложения към него списък на лицата , на които са раздадени земи за ползване , списъци и „Препис –извлечение Nо 1252/1978 година, описващ имота по граници и квадратура” , се разрешават противоречиво от съдилищата , в която насока са и представените решения, и по конкретно Решение Nо 2295/ 26.01.2004 година по гр.д. Nо 2367/2002 година на ВКС-IV отд.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 120 лв. / сто и двадесет лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 13 660/22.04.2009 година на Т. А. С. и З. А. П. , подадена чрез процесуалния представител адв. Г срещу въззивно Решение Nо 296 от 11.03.2009 год. по гр.възз.д. Nо 778/ 2009 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение на първата инстанция и е постановено ново, с което е уважен заявения срещу тях отрицателен установителен иск като е прието на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , че те не са собственици на реална част от 605 кв.м., ПИ Nо 451 по ПНИ на м.”М” кв. ”В”, целият с площ от 643 кв.м.
УКАЗВА на касаторите Т. А. С. и З. А. П. , че следва да се внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 120 / сто и двадесет лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите ,чрез процесуалния им представител адв. Г се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :