ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№231
гр.София, 11.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело 234 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. С. срещу определение № 3* от 16.12.2008 г., по ч.гр.д. № 2588/2008 г., на Варненския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, редовна е и е допустима.
С определението си от 02.10.2008 г., по гр.д. № 9906/2007 г., Районен съд – гр. Д. е прекратил производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на иска, което е процесуална пречка за разглеждане на правния спор. Постановеният съдебен акт е потвърден с определение № 3* от 16.12.2008 г., по ч.гр.д. № 2588/2008 г., на Варненския окръжен съд, който също е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което е оставил в сила определението на районния съдия за прекратяване на производството по делото. Съдът е приел, че има позитивно решение на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване правото на собственост, няма висящо административно производство в сроковете по чл.14, ал.7 и 7а от ЗСПЗЗ и не съществува правна възможност за образуването на производство за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, с оглед на което ищцата няма правен интерес от предявения иск.
Частната жалба на П. И. С. срещу определението на Варненския окръжен съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че в случая неправилно не са взети предвид всички известни обстоятелства и правната възможност на чл.116 ГПК (отм.), поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите за разглеждане материалноправни и процесуалноправни въпроси не са съществени и нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Д. на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е ищецът да има правен интерес от предявения иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Когато за надлежното упражняване на правото на иск е предвидена възможност в конкретна правна норма, правният интерес се предполага от самия закон, без да е необходимо да се доказва от страната. В конкретния случай е предвидена правна възможност да се установи право на собственост към минал период – преди образуване на трудовокооперативното или държавното земеделско стопанство, което обаче е правен способ за защита в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Липсата на висяща административна процедура за възстановяване или за признаване на право на възстановяване на собствеността върху земята, която се претендира, не е предпоставка за правния интерес от предявяване на иска, но когато се иска разглеждане на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, след изтичане на законовите срокове, в които може да се иска възстановяване на собствеността, няма правен интерес.
Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, произнасянето по който обуславя крайния изход на делото и ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона. Касационно основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК ще има в случаите, когато по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос има противоречива или липсва съдебна практика, или произнасянето ще доведе до различни правни изводи в поставения за разглеждане въпрос, които са от значение за развитие на правото. В случая, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатия въпрос обуславя съдържанието на съдебния акт, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 16.12.2008 г., по ч.гр.д. № 2588/2008 г., на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.