О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 17. 05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2988 /2013 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. П. и П. И. П. срещу определение № 78 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 847 /2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставено без уважение искането на С. Т. П. и П. И. П. да бъде освободена и преведена по посочена сметка на ЧСИ З. Д. внесената като гаранция по чл.282,ал.2,т.2 ГПК сума в производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт по иск с правно основание чл.108 ЗС.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно по следните съображения: сумата е внесена като гаранция от молителите, С. Т. П. и П. И. П. не са предявили иск за обезщетение за забавяне на изпълнението в двуседмичен срок от оставянето на молбата за отмяна без уважение, поради което гаранцията подлежи на връщане на молителите. А ако ВКС не уважи искане на молителите за връщането на сумата, те биха имали правен интерес от воденето на иск за връщането и, а в тази хипотеза ВКС би имал положението на трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК. Следователно след изтичането на срока по чл.282,ал.4 ГПК молителите имат парично вземане за сумата, ако сумата не бъде преведена по сметка на ЧСИ по производството за разноски на С. Т. П. и П. И. П. срещу молителите, а върната на молителите, то интересите на С. Т. П. и П. И. П. биха били накърнени.
Насрещните страни Д. З., Р. П. В., Д. П. В. и Г. П. В. оспорват основателността на частната жалба, с доводи, че. частните жалбоподатели са пропуснали преклузивния срок по чл.282,ал.4 ГПК и нямат право да се удовлетворят от гаранцията, която следва да се върне на тях – насрещните страни (молители по молбата за отмяна). Не е налице и влязло в сила решение с осъждане за обезщетение на вреди, което е предпоставка за получаване на гаранцията от насрещните страни, а ВКС няма положение на трето задължено лице по чл.508 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че сумата 1 289.30 лева е внесена като гаранция по чл.282,ал.2,т.2 ГПК по молба за спиране на изпълнение на решение на въззивен съд в частта, с която молителите са осъдени да предадат владението на ищците по спора върху недвижим имот; ВКС не е трето задължено лице по чл.508 ГПК, доколкото преценката за освобождаване на внесената като гаранция по чл.282,ал.2,т.2 ГПК и преценката за освобождаване на сумата е обвързана изцяло от предпоставките на разпоредбата на чл.282,ал.4 ГПК, с внесената сума не следва да се удовлетворяват парични вземания, макар и по същото изпълнително дело, доколкото нейното предназначение е за евентуално обезщетяване на вреди, настъпили за взискателя вследствие на забавеното изпълнение върху недвижим имот по спор за вещни права върху такъв; в случая не са налице предпоставките на чл.508 и сл. ГПК и отказът на длъжника да изпълни задълженията си по изпълнителното дело, позовавайки се на внесена гаранция, не променя правния характер на гаранцията и естеството на задължението.
С предишно свое определение № 142 /06.04.2012 г. съставът на ВКС, мотивирано по същия начин, е оставил без уважение искането на ЧСИ З. Д. сумата да бъде преведена по негова сметка.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение, към които препраща съгласно правилото на чл.275,ал.2 вр. чл.272 ГПК.
Аргументите се свеждат до това, че предпоставките на чл.282,ал.4 ГПК не са налице, т.к. носителите на вземането С. Т. П. и П. И. П. не са предявили иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението в установения с правилото двуседмичен преклузивен срок и с това са изгубили облагата да използват като обект на изпълнение представеното от ответника обезпечение. Поради това, че предпоставките на чл.282,ал.4 ГПК не са осъществени и ВКС не е трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК, а и това качество не може да се аргументира с хипотетични възможности.
Поради което частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство, нямат право на такива. Насрещните страни претендират разноски, от тях Р. П. В. е доказала, с представен договор за процесуално представителство, че е договорила и платила адвокатско възнаграждение за защита в това производство в размер на 150 лева, които следва да и се присъдят.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 78 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 847 /2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда С. Т. П. и П. И. П. да заплатят на Р. П. В. сумата 150 (сто и петдесет) лева за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.