1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
С., 25.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1233 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Б. от АК-В., против въззивно решение № 1443 от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1381/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 630 от 24.02.2012 г. на Варненския районен съд, 12 с-в, постановено по гр.д. № 19092/2010 г., е отхвърлен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 СК, предявен от С. И. против М. В. И. от [населено място], за лишаването й от родителски права спрямо децата А. С. И., [дата на раждане] и М. С. И., [дата на раждане] В касационната жалба се поддържат отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен искът за лишаване на майката от родителски права по отношение на двете ненавършили пълнолетие деца на основание чл. 132 СК , съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на спора, са: дали трайно установеното поведение, което уврежда психическото, емоционално и физическо състояние на децата, е основание за лишаване от родителски права, както и каква е материалната сила на официалния свидетелстващ документ – Заповед за незабавна защита по ЗЗДН за удостоверяване на упражнено насилие над децата. Представена е съдебна практика, а именно решение № 265А от 17.10.2011 г. по гр.д. № 153/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 1310 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 4248/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 237 от 16.03.2006 г. по т.д. № 805/2005 г. на ВКС, ІІ т.о., последните две, постановени по стария процесуален ред.
Ответницата по касационната жалба М. В. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. В. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 СК за успешно провеждане на иска за лишаване на ответницата от родителските права по отношение на двете ненавършили пълнолетие деца, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата в особено тежки случаи. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, е направил извод, че по делото не е установено по безспорен начин, че поведението на ответницата представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, както и че същото е особено тежък случай. Приел е, че в случая не само не може да се направи еднозначен извод, че ответницата не изпълнява родителските си задължения умишлено, но и че влошеното психическо състояние на децата е вследствие на създадените нетърпими отношения между родителите им – страните по делото. Приел е също така, че съществувалото отчуждение между децата и майката е в резултат не на нейно съзнателно негативно поведение спрямо тях, а на обстоятелства, намиращи се извън поведението й, които са й пречили да поддържа нормални контакти с децата си. В тази връзка е направил извод, че претендираните от ищеца мерки за лишаване от родителски права на майката, не са в интерес на децата, тъй като ще се засили необосновано съществуващият у тях синдром на родителска отчужденост, констатирана от съдебно-психологичните експертизи и то при липса на доказателства, установяващи виновно поведение на майката спрямо тях.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение на Варненския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по двата изведени правни въпроса от материално и процесуално естество. Така както са формулирани те не съставляват общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като изведеният въпрос – дали трайно установеното поведение, което уврежда психическото, емоционално и физическо състояние на децата, е основание за лишаване от родителски права, е твърдение, което следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца с оглед характера на предявения от него иск по чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 СК за лишаване на ответницата от родителски права по отношение на родените от брака на страните две ненавършили пълнолетие деца, поради което не се явява обуславящ изхода на делото. В тази връзка изложените съображения по този въпрос от въззивния съд в обжалваното решение не са в противоречие с приетото в решение № 265А от 17.10.2011 г. по гр.д. № 153/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и постановеното в производство по чл. 295, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК решение № 10 от 05.03.2011 г. по същото дело, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 74, ал. 1 СК/отм./, аналогични на разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 от действащия СК. В него е прието, че лишаването от родителски права на основание чл. 75, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 74, ал. 1 СК/отм./, е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна, тъй като последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. При наличие на съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. Аналогични на тези са и мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, за да отхвърли предявеният иск за лишаване на ответницата от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 131, ал. 1 СК.
Вторият правен въпрос от процесуално естество относно това – каква е материалната сила на официалния свидетелстващ документ – Заповед за незабавна защита по ЗЗДН за удостоверяване на упражнено насилие над децата, освен, че не е обусловил изхода на спора по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е решен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика – решения на ВКС по стария процесуален ред, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд е отчел доказателствената стойност на официалния свидетелстващ документ – Заповед за незабавна защита по ЗЗДН, както и на всички официални свидетелстващи документи, представени по делото – доклади на социалните служби, съдебни решения и др., но както този официален документ, така и останалите, съдът е преценявал така както изисква закона – чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, а именно с оглед на всички установени обстоятелства и подкрепящите ги доказателства – писмени и гласни по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност. В заключение следва да се отбележи, че направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 1443 от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1381/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 26229 от 22.08.2012 г. на С. М. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: