2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 07.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 67 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Х. и Ф. Г. Х. против решение от 29.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 419/2010 г., от Окръжен съд – Шумен.
Ответниците по касационната жалба са представили писмен отговор, с който оспорват наличието на касационни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в редакцията до 21.12.2010 г./.
За да достигне до извод, че предявените установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са основателни, съдът е приел, че по делото липсват данни наследодателката на ищците да е направила отказ от наследството на своя баща – Х. О. Х. и като е взел предвид направените от наследниците на О. Х. О. и Е. Х. О. откази от наследството на същия наследодател е приел, че правото на собственост е преминало върху страните в процеса върху спорните имоти, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, като за ищците това право на собственост е до размер на по ? ид.ч. Въззивния съд е отчел обстоятелството, че по делото е представен отказ от наследството оставено от Х. Х., направен от Х. Х. Е., като обаче не е приел за доказано, че лицето Х. Х. Е. и наследодателката на ищците Х. Х. М. е едно и също лице. Този свой извод, въззивния съд е направил въз основа на направеното оспорване от страна на ищците, направено в хода на първоинстанционното производство, на удостоверението за идентичност на лице, като с оглед направеното оспорване, ответниците са направили отказ да се ползуват от представеното от тях удостоверение и с определение от 26.11.2009 г., първоинстанционния съд е изключил от доказателствения материал по делото оспореното удостоверение. При тези факти, съдът е направил извод за липса на идентичност на лицата Х. Х. Е. и Х. Х. М., оттам и извод за липса на отказ от наследство, направен от Х. М..
В изложението на касационните основания по допустимост на касационното обжалване, се сочат следните правни въпроси: „каква е доказателствената сила на вписан акт в регистъра на съда по чл.49 от ЗН, необорен по надлежния ред” и „следва ли страната, която се е снабдила със съдебни удостоверения за обстоятелства, имащи значение за изясняване на обективната истина по делото, да удостовери съществуването или несъществуването на исканата информация с документ, изходящ от органа, до който са адресирани удостоверенията”.
На първо място, така поставените правни въпроси са неотносими към настоящото производство по чл.288 от ГПК, доколкото въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.49 от ЗН не е в рамките на предмета на спора между страните, доколкото въззивния съд не е отрекъл действието на отказ или приемане на наследство, а е приел, че липсват доказателства за извършен отказ от страна на наследодателя на ищците. На следващо място не се сочи и в каква насока отговора на този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като не се сочи в какво се изразява необходимостта от отговора по реда на чл.290 и сл. от ГПК на този въпрос от страна на ВКС – съществува ли неяснота, непълнота или противоречие в цитираната норма на чл.49 от ЗН или по нейното приложение липсва съдебна практика. На горните основания, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззиввното решение, по така формулирания правен въпрос.
В изложението се сочи, че въззивното решение е неправилно и необосновано, като се сочи и процесуално нарушение, според касаторите. Тези касационни основания не са годни да доведат до допустимост на касационното обжалване. Неправилното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон или допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост, е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл. 281 от ГПК, т.е. наличието на тези основания следва да се преценява в производството по разглеждането на жалбата по същество, едва след като са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативността на касационното обжалване, е недопустимо да се обсъжда неправилност, необоснованост или допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.
От пълномощника на ответниците по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за производството по чл.288 от ГПК, но по делото липсват данни такива да са направени, поради което разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 419/2010 г., от Окръжен съд – Шумен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.