О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр. София, 30.09.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 770 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Ф. К. и А. Ф. А., представлявани от адв. Е.. А. и адв. Р. Н. и на З. К. С., М. Г. К. и Б. К. В. против решение № ІІІ-25/21.02.2011 година, постановено по в.гр.д.№ 2153/2010 г. от Окръжен съд – Бургас.
Ответниците оспорват касационните жалби, с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
Производството е делбено, във фазата по допускането на делбата. Съдът е допуснал делбата да се извърши между наследниците на Г. Д. К. върху недвижим имот, представляващ земеделски имот в землището на [населено място], м.”Б.”. делбата е допусната при следните квоти: 12/18 ид.ч. за М. К., 3/18 ид.ч. за Р. К. и по 1/18 ид.ч. за В. Д., С. Ц. и Х. Д.. Съдът е обявил дарението, извършено с нот.акт №*, т.ІV, рег. №*, нот.д.№ */2008 г. на нотариус Н. Н. на основание чл.76 от ЗН за недействително спрямо Р. К., В. Д., С. Ц. и Х. Д.. За да достигне до тези изводи, въззивният съд е приел, че съпругата на общия на страните наследодател Г. К. – Щ. М. К. е наследник на съпруга си, въпреки направеното оспорване от ответниците на твърдението на ищците, че е налице църковен брак, сключена между Г. К. и Щ. М. К.. Съдът е обосновал този свой извод въз основа на представеното пред първата инстанция удостоверение от църковно настоятелство при Храм „Св.Великомъченик Г. П.” [населено място], за сключен църковен брак между същите лица на 08.11.1942 година и удостоверяването в същото удостоверение, че църковният брак е записан в църковния регистър на 1942 година под № 24. Въз основа на действуващия към онзи момент Екзархийски устав на Българската православна църква, съдът е приел за действителен църковният брак между Г. К. и Щ. М. К. и след смъртта през 1963 година на Г. К., неговата съпруга го е наследила, заедно с дъщерята на съпрузите М. К., при разни дялове. След смъртта на преживялата съпруга Щ. К. през 1964 година, нейните наследници от предходен брак, наред с дъщерята с общия наследодател, са наследили съответната част от наследството на Г. Д. К.. При тези фактически и правни изводи, съдът е приел, че дарението с целия имот, извършено само от М. К. е недействително спрямо останалите наследници на Г. К., на основание чл.76 от ЗН.
В изложението на касационните основания в жалбата на А. Ф. К. и А. Ф. А., приобретатели на имота по силата на сделка с надарените с обявеното за недействително дарение се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Сочения въпрос е следва ли в делбата да участвуват приобретателите на имота по прогласената за недействителна сделка, до размера на прехвърлените им права, като се твърди противоречие с възприетото в посоченото по-горе тълкувателно решение. В ТР№1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че недействителността на основание чл.76 от ЗН е относителна и е спрямо сънаследниците, които упражняват правото си да искат нейното прогласяване, като доколкото се касае за недействителност на сделка, то всички страни по тази сделка са необходими другари в процеса, като сделката между сънаследник и третото лице е действителна и поражда права. В случая е отречено правото на придобретателите по последваща сделка да участвуват в делбата до размера на прехвърлената им собственост, поради което е налице противоречие със задължителна съдебна практика – ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като на това основание разглеждането на касационната жалба на касаторите А. Ф. К. и А. Ф. А. следва да се допусне до разглеждане.
В изложението на касационните основания за допустимост на касационното обжалване и на двете групи жалбоподатели се сочи произнасяне от съда по процесуалноправен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата – основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Сочения процесуалноправен въпрос е, допустимо ли е доказването на църковен брак с удостоверение /бележка/, а не с извлечение от регистъра за сключени бракове. Твърди се, че в противоречие с възприетото от въззивния съд е възприетото от ВС с решение №1045/27.04.1966 г. по гр.д.№ 465/66 г. на ІІ г.о. на ВС. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с представеното удостоверение в насока удостоверяването на църковен брак се удостоверява извлечение от регистрите за сключените църковни бракове и въз основа на този свой фактически извод е направил извод за действителност на църковния брак. В представеното съдебно решение №1045/27.04.1966 г. по гр.д.№ 465/66 г. на ІІ г.о. на ВС е възприето, че е недопустимо църковен брак да се установява с бележка, издадена от енорийския свещеник, ако тя не е извлечение от църковния регистър. Възприетото от съда от правна страна, въз основа на извлечение от църковен регистър, не е в противоречие с това съдебно решение на ВС, напротив, то е съобразено с изводите за действително удостоверяване, направени в него. В тази връзка не е налице основанието, сочено от двете групи касатори за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на съда, по този правен въпрос.
На касаторите А. Ф. К. и А. Ф. А. следва да се укаже да внесат държавна такса в размер на 1280 лева по сметката на ВКС за разглеждането на касационната им жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-25/21.02.2011 година, постановено по в.гр.д.№ 2153/2010 г. от Окръжен съд – Бургас по касационната жалба на З. К. С., М. Г. К. и Б. К. В..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-25/21.02.2011 година, постановено по в.гр.д.№ 2153/2010 г. от Окръжен съд – Бургас по касационната жалба на А. Ф. К. и А. Ф. А. и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Е.. А. и адв. Р. Н..
Указва на А. Ф. К. и А. Ф. А. и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Е.. А. и адв. Р. Н. да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1280 лева, като в седмичен срок представят доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната им жалба ще бъде прекратено. Да им се връчи препис от настоящото определение.
Насрочва делото за ……………………………, за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.