О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
[населено място], 07.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №831/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба дружеството [фирма], представлявано от Т. Д. и юрисконсулта Д. К. срещу решение №109/9.07.2010г. по в.т. дело № 232/2010г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 91/8.03.2010г., постановено по т.д. №1313/2009г. на ОС – Варна и са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на съдружниците на [фирма] от 13.10.2009г. Искането е за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът се позовава на материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и на решение №293 от 10.06.1994г. по гр.дело №246/94г. на 5 членен състав на ВС. В писмен отговор ответникът по касация Л. К. счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационен контрол. Поддържа се, че ВАС се е произнесъл по законосъобразността на решенията на ОС на съдружниците, а не по неговата целесъобразност, а доколкото касаторът се позовава на съдебна практика на ВС, тя не е относима към конкретното дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав намира, че касаторът не е посочил основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ ТР №1-19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/, което е достатъчно да не се допусне въззивното решение до касационен контрол. В Изложението за основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът цитира решение №293 от 10.06.1994г. на ВС, възпроизвеждат се мотивите на съда и се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, без да се формулира онзи материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска по чл.74 ТЗ. В случая, за да постанови обжалвания резултат – отмяна на решенията на общото събрание на дружеството – касатор от 13.10.2009г., ВАС е приел, че дружеството не е допуснало процесуално нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ при връчване на писмената покана на ищеца К.. За да отмени решениета на ОС на съдружниците за изключване на ищеца от дружеството, въззивният съд е извършил преценка на съдържанието на отправеното до съдружника писмено предупреждение, като неясно, съдържащо общи фрази за неизпълнени от ищеца решения на ОС, а по единственото конкретно посочено нарушение – предоставено от ищеца на несъдружник пълномощно за представителство, въззивният съд е приел, че то не е използвано против интересите на дружеството, а само за уреждане на финансовите условия и имуществените отношенията между упълномощителя и дружеството във връзка с напускането на дружеството. Независимо, че не е посочена основната предпоставка, не е изпълнено и допълнителното изискване на закона – решения от въззивния съд правен въпрос да е в противоречие с практиката на ВС, респ. ВКС. В случая ВАС не се е произнесъл по целесъобразността на решенията на ОС на съдружниците за изключване на съдружника, както неправилно се поддържа от касатора, а по законосъобразността на решенията – доколко в писменото предупреждение са конкретизирани основанията за изключване на съдружника и дали са насочени против интересите на дружеството/ чл.126, ал.3 ТЗ/. Преценката на доказателствата от решаващия съд на основанията за изключване и дали съответстват на изискванията на закона- чл.126, ал.3 ТЗ, не е преценка по целесъобразността на решениета на ОС. Както е имал вече повод да се произнесе ВКС, ТК с решение постановено по реда на чл.290 ГПК, в предупреждението за изключване на съдружника следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ и съответната му конкретизация – в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството/Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК,/.
На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е представен документ за реалното им извършване/ чл.78, ал.1 ГПК/.
Изложеното дава основание на съда да не уважи искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109/9.07.2010г. по в.т.дело №232/2010г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: