О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр.София, 14.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1626/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. К. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 3 от 03.01.2014 г. по гр.д.№ 946/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Панагюрски районен съд по гр.д.№ 174/ 2013 г. и по този начин в отношенията между него и [фирма], [населено място], е признато за установено, че Т. К. К. дължи на [фирма] сума в размер 12 471,43 лв – обезщетение за неизпълнено задължение договор за спонсорство и обучение от 12.09.2005 г. и сума в размер 164,70 лв – обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва за период 01.12.2012 г. – 16.01.2013 г., както и законната лихва върху сумата 12 471,43 лв от 16.01.2013 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът повдига материалноправния въпрос приложими ли са субсидиарно правилата на ЗЗД за обезщетяване на вреди от частично договорно неизпълнение по отношение на договор по чл.229 КТ, ако в този договор страните са уговорили изрично само отговорност за пълно неизпълнение. Освен това релевира процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива практика, а също така, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че и по двата поставени от касатора въпроса не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като практиката по тях е установена и е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че касаторът е сключил с ответната страна договор за спонсорство и обучение, по силата на който се задължил да завърши обучение в Германия и впоследствие да работи по придобитата специалност в [фирма] за срок не по-малък от 6 години. Срещу това следвало да получава месечна стипендия и да му бъде подсигурена работа след завършване на обучението. Съдът приел, че спонсорът е изправна страна по този договор, като е изпълнил поетите задължения, а касаторът е в частично неизпълнение, тъй като е завършил обучението си и е постъпил на работа при спонсора, но е прекратил едностранно трудовия договор преди изтичането на 6 години (след 3 години, десет месеца и пет дни). Съдът установил, че в договора изрично е уредено каква отговорност ще носи касатора в случай на пълно неизпълнение, но няма изрична уговорка какво обезщетение ще дължи при частично неизпълнение. При това положение съдът е приел, че отговорността следва да се реализира по правилата на гражданския закон и уважил иска до размера на платените от спонсора стипендии, пропорционално на периода на неизпълнение на задължението за работа след обучението. Съдът обсъдил, но отхвърлил доводите на касатора за това, че в договора няма уговорка относно отговорност за частично неизпълнение на неговите задължения, както и че такава отговорност не може да се обоснове със субсидиарно приложение на гражданския закон.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът не е постановил, че не дължи обсъждане на доказателствата по делото и отговор по доводите и възраженията на страните, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това задължение. Той е анализирал събраните доказателства и е посочил какви факти приема за установени, а дали анализът му е правилен, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. В това производство касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд, доколкото във връзка с тях касаторът е релевирал правен въпрос, който има значението по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Що се касае до материалноправният въпрос, той обуславя въззивното решение, но по него няма противоречива практика, не е разрешен в противоречие с практика на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Противоречива съдебна практика е налице тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин във влезли в сила съдебни решения, като доказването на това обстоятелство е в тежест на касатора (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.). По делото не са представени доказателства в тази насока, поради което не може да се приеме наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не са представени и решения, обективиращи задължителна практика на ВКС по същия правен въпрос, поради което не може да се приеме и твърдението на касатора за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, защото (съгласно цитираното тълкувателно решение), въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, ако по него няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна. Тези предпоставки също не са налице, тъй като субсидиарното приложение на правилата на ЗЗД (включително тези за обезщетяване на вреди от неизпълнение) към договорите на трудовото право не е поставяно под съмнение в съдебната практика. Няма основания тази практика да бъде подложена на преоценка и тъй като въззивното решение е съобразено с нея, основания за допускането му до касационен контрол няма.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 3 от 03.01.2014 г. по гр.д.№ 946/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: