О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 26.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова т. д. № 60349 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, чрез процесуалните му представители адвокат Г. В. и адвокат В. К. срещу въззивно решение № 1171 от 09.06.2016г. по т.д. № 1782/2016 г. на Апелативен съд – София.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са следните : може ли с допълнителен отговор по чл.373 ГПК ответникът по търговски спор да представи доказателства, които не са нови и без да е обосновано наличието на обективна невъзможност за представянето им към отговора на исковата молба; от значение ли е за допускане събирането на нови доказателства, доказването на невъзможността за своевременното им узнаване и посочване. По първия въпрос се поддържа наличие основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение №163/2012г. по търг.д.№965/2010г. на ВКС. По втория въпрос се поддържа наличие основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК като се прилагат съдебни решения с твърдения, че дават противоречиво разрешение на същия.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – [фирма] , в който се оспорва касационната жалба. Поддържа се, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 404/2016 г. по т.д. №545/2015 г. на Софийския градски съд. С последното са отхвърлени предявените от [фирма] /н/ срещу [фирма] искове по чл.228 ЗЗД – за заплащане на 52200 лева –наемна цена за период м.февруари 2012г. – м.януари 2015г. и по чл.86 ЗЗД за заплащане на 7 749,01 лева – обезщетение за забава от датата на падежа на всяка наемна вноски до завеждане на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че по силата на договор за наем от 01.10.2015 г., [фирма] /н/ в качеството си на наемодател, е предоставило за временно и възмездно ползване на У.-2002” О., в качеството му на наемател срещу заплащане на месечна наемна цена от 1450 лева 29 бр. разглобяеми конструкции – „изкупвателни магазини“, с адреси, подробно посочени в договора. Страните са уговорили, че договорът влиза в сила считано от 01.10.2005 г., като същият е сключен за неопределено време. В чл.18 е посочено, че при всички случаи на прекратяване на наемния договор, наемателят е длъжен да предаде на наемодателя обектите, като за това се съставя двустранен приемателно – предавателен протокол – опис. С акт за държавна собственост № 12479/1987 г., са актувани посочените в него 10 бр. павилиона, като е отразено, че са предадени за оперативно управление на П. „Вторични суровини“. Съставени са акт за държавна собственост № 13749/1987г. за „магазин на [улица], акт за държавна собственост № 13797 за обект с местонахождение „П.”, акт за държавна собственост № 3454/1987 г. за обект „Павилион до бл. 79 в ж. к. „М. – I”. От фактура №84 от 04.12.2006 г. е установено, че ищецът – доставчик е предоставил на ответника – получател 25 броя „павилиони – сглобяема конструкция“ с обща цена от 10 875 лева. С отговора на допълнителната искова молба ответникът е представил споразумение към договор за наем от 01.10.2015г., сключено между страните на 04.12.2006г. за прекратяване на наемното правоотношение, считано от датата на подписване на споразумението, като вземат предвид, че наемодателят е прехвърлил на наемателя собствеността върху сглобяемите конструкции, за което е издадена фактура № 84 от 04.12.2006 г. С оглед на това страните са се съгласили да не се извършва предаване владението на обектите.
Ищецът следва да докаже твърденията си по исковата молба и допълнителната такава, а именно, че е налице валидно наемно правоотношение за процесния период от време, че предмет на договора за наем са недвижими имоти, да установи и твърденията си за нищожност на договора за продажба по фактура № 84/04.12.2006 г., както и да установи вземането си по размер. Валидно възникналото между страните през 2005г. наемно правоотношение е прекратено с факта на продажбата на павилионите – обект на договора за наем. За да направи този извод въззивният съд е анализирал представените от ответника фактура и допълнително споразумение, както и данните от дневника за покупки за 2006г. на ответника, за включване фактурата в него и за превеждане на ДДС на ищеца. Приел е, страните недвусмислено са заявили съгласие за прекратяване на наемното правоотношение, считано от датата на подписване на споразумението. За неоснователни са приети оплакванията на въззивника за незаконосъобразност на обжалваното решение поради приобщаване на процесното споразумение към доказателствения материал по делото поради настъпила преклузия. Ответникът може да представи нови доказателства и в срока за допълнителен отговор по чл.373, ал.2 ГПК – с отговора на допълнителна искова молба по търговски спорове, както е сторил в случая.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касационно обжалване не може да бъде допуснато по първия правен въпрос в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие с решение № 163 от 17.01.2012 г., по т. д. № 965/2010г. на ВКС, І т.о. С последното е прието, че установената в нормата на чл.370 ГПК преклузия на правото на ответника по иска да посочи доказателства в срока за отговор на исковата молба има за последица невъзможността пропускът да бъде поправен по-късно, освен ако същият се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Извън хипотезата на „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.370 ГПК възможността на ответника да представи нови доказателства по търговски спорове е предоставена и в срока за допълнителен отговор по чл.373,ал.2 ГПК като тази процедура е приложима при постъпила допълнителна искова молба от ищеца. В разглеждания случай въззивният съд е приел точно това – че ответникът е представил споразумението в срока за допълнителен отговор по чл.373,ал.2 ГПК. При това положение не е налице произнасяне в противоречие с посочената практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Не е прието, че извършените процесуални действия по представяне на доказателства трябва да се зачетат въпреки настъпилата процесуална преклузия. Вторият правен въпрос е изцяло неотносим за изхода на делото. Това е така, защото след като е прието, че писменото доказателство е представено в срока по чл.373,ал.2 ГПК, то съгласно и посоченото от касатора решение на ВКС № 163/2012г., е налице изключението – когато извън хипотезата на „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.370 ГПК е налице възможност на ответника да представи нови доказателства по търговски спорове в срока за допълнителен отговор по чл.373,ал.2 ГПК. Ето защо и приложената от касатора съдебна практика по така поставения ирелевантен въпрос не следва да бъде обсъждана.
Въпреки изхода на настоящото производство на насрещната страна по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1171 от 09.06.2016г. по т.д. № 1782/2016 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: