О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 04.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4201/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. Т., приподписана от адв. А. П., против определение № 327/05.05.2017 г. по в. ч. гр. д № 167/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение от 08.02.2017 г., постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание по гр. д № 1640/2015 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено като неоснователно искането ?, обективирано в молба с вх. № 14154/21.06.2016 г., за възстановяване на срока, даден ? с разпореждане на съда от 07.04.2016 г., за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба с вх. № 8179/06.04.2016 г.
Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е нарушил правото на защита на жалбоподателката като се е произнесъл по искането за възстановяване на срок в открито съдебно заседание, за което тя не е била редовно призована. Поддържа се, че съдът не е отчел всички относими обстоятелства и неправилно не е възстановил срока за обжалване, както и оплаквания по същество на спора.
След дадени указания от администриращия съд е приложено изложение на основанията за допускане до касационна проверка.
Ответните страни по жалбата – Г. П. Д. и Ф. П. Т., чрез пълномощника им адв. С. М. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество че жалбата е неоснователна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция по искане за възстановяване на срок, поради което е процесуално допустима. Подадена на 08.06.2017 г. преди влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) и по арг. § 74 ПЗР подлежи на разглеждане по досегашния ред.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Срещу постановеното решение № 169/16.03.2016 г. по гр. д № 1640/2015 г. по описа на Кюстендилски районен съд е постъпила въззивна жалба с вх. № 8179/06.04.2016 г., подадена от Ц. П. Т. чрез процесуалния ? представител адв. Ю. Е. М. – Г.. Първоинстанционният съд с разпореждане от 07.04.2016 г. я е оставил без движение като е указал да се внесе държавна такса. Разпореждането е връчено на упълномощения адвокат на 25.04.2016 г. В указания едноседмичен срок, изтичащ на 02.05.2016 г., не са представени доказателства за внесена държавна такса. Като е констатирал неизпълнението на указанието на основание чл. 262, ал. 2 ГПК с разпореждане № 2852 от 05.05.2016 г. е постановил да се върне въззивната жалба като нередовна.
На 27.04.2016 г. по делото е подадена молба от адв. Ю. Е. М. – Г., с която е върнато полученото на 25.04.2016 г. съобщение и са наведени твърдения, че същото е прието от нея неправилно, тъй като още на 06.04.2016 г. упълномощителката ? я е уведомила, че оттегля пълномощията си. Заявено е, че не могла да се свърже с Ц. П. Т. и се иска изпращане на съобщението лично на адресата. На същата дата е постъпила молба и от Ц. П. Т., с която е уведомила съда, че оттегля пълномощията на адвоката и е поискала съобщенията по делото да ? се изпращат лично.
След постановяване на разпореждането по чл. 262 ГПК, съобщено на жалбоподателката Т. на 15.06.2016 г., на 21.06.2016 г. тя е подала молба, с която е направено искане на основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса. Същата е разгледана в открито съдебно заседание, провело се на 08.02.2017 г. и е оставена без уважение от първоинстанционния съд.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на въззивнивния съд, с който е потвърдено първоинстанционното определение за отхвърляне искането за възстановяване на срок. Окръжен съд-Кюстендил е констатирал изложената фактическа обстановка и е направил обосновани правни изводи. Посочил е, че упълномощаването, както и оттеглянето на пълномощното имат действие по отношение на съда от момента, в който конкретното изявлението достигне до него. Съдът не е бил уведомен за оттеглянето на пълномощията на адвоката към датата на връчване на съобщението за внасяне на държавна такса и същото е получено от адв. Ю. Е. М. – Г., въпреки че е имала възможността да откаже приемането му поради твърдението за оттеглени пълномощия. Следователно правилно пъвроинстанционният съд е намерил, че за него не е възникнало задължение да уведоми лично страната за дадените указания. Този извод е обоснован и поради това, че разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение е от 07.04.2016 г., а на 19.04.2016 г. жалбоподателката е подала лично молба да й се разреши да получи документи от делото и на същата дата те са й предоставяни, т. е. при справка по делото е могла да узнае разпореждането лично. На последно място е взето предвид и това, че в указания срок, изтичащ в периода 25.04.2016 г. – 02.05.2016 г., не е доказано Ц. П. Т. да е била възпрепятствана да изпълни указаното. Наред с това разпореждането за връщане на въззивната жалба ? е връчено редовно и като необжалвано е влязло в сила. От това съдът е заключил, че не се установяват пропускането на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда и е установено наличие на някоя от предвидените специални предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Поддържат се оплакванията, въведени в частната касационна жалба като основания за неправилност на атакуваното определение и се заявява, че твърдяното нарушение на процесуалните правила е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационна проверка са предвидени с оглед селективния характер на касационното обжалване. Те са различни от тези за обжалване на въззивния акт и тяхното разграничение следва да е формулирано ясно. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да се обоснове извод за недопускане на касационна проверка без да се разглежда дали са налице допълнителните предпоставки за това, още повече, че в подаденото изложение само бланкетно е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел да се обоснове наличие на специално основание.
Правният въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд е относно предпоставките, при които е допустимо възстановяването на срок по чл. 64 и сл. ГПК и значението на понятието „особени непредвидими обстоятелства“. Обжалваното определение е съобразено с трайната и последователна практика, според която такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно възникнали здравословни проблеми, както и други обективни обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от пълномощника за връчените му указания не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснат срок. Вътрешните отношения между упълномощител и пълномощник също не могат да обвържат съда, доколкото той не е бил уведомен за развитието им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327 от 05.05.2017 г. по в. ч. гр. д № 167/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: