2
гр. д. № 1128/2017. г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 531
София, 16.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1128/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. Д. Г., Л. Б. Т. и Р. Б. М., чрез процесуалния им представител адв. И. И., са подали касационна жалба срещу решение № 336 от 28.09.2016 г. по гр. д. № 494/2016 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 390/2015 г. на Беленски районен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което предявеният от касаторите срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за Ѕ ид. ч. от нива, съставляваща имот № 033030 по плана за земеразделяне на [населено място], в м. „К. чаир”, с площ от 12.295 кв. м. е отхвърлен като неоснователен. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.
В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по разрешението от съда материалноправни въпроси: – може ли да се противопоставя възражение за изтекла придобивна давност в полза на трето лице – приобретатели на неговите праводатели на правоимащи лица, за които процедурата по възстановяване по ЗСПЗЗ не е приключила; – от кой момент започва да тече придобивна давност в полза на трето лице – приобретател и на неговите праводатели, когато техните реституционни права са отречени с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в полза на правоимащите е постановено решение от ОСЗ по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ; – преди приключване процедурата по възстановяване, може ли правоимащото лице успешно да защити по съдебен ред правото си на собственост върху земеделски имот срещу трето лице приобретател и неговите праводатели.Към изложението са представени решения по чл. 290 ГПК, за обосноваване основанието по т. 1 на чл. 280, ал. ГПК. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не е обосновано в касационната жалба.
Ответницикът по касация [фирма], [населено място] намира жалбата за неоснователна. Обосновава довод, че не са налице посочените основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационна проверка на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика, а посочените решение са неотносими към настоящия спор, поради постановяването им при различна фактическа обстановка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че имотът, Ѕ ид. ч. от който е предмет на иска: нива с площ от 12.295 дка, в м. „К. чаир”, в землището на [населено място], съставляваща имот № 030010 по плана за земеразделяне, е възстановен заедно с имот нива с площ от 12.002 дка, в м. „Зад корията”, в землището на [населено място], съставляваща имот № 030029 по плана за земеразделяне на К. Д. Г. с решение на ОСЗ № 25 от 30.06.1997 г. През 1998 г. той се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на двата земеделски имота. След неговата смърт, настъпила през 2000 г., наследничките му Ц. Т. и М. Д. са сключили договор за доброволна делба, с която имот № 030010 е поставен в дял на Ц. Т.. Т. дарява имота на сина си В. Т. през 2008 г., а той го продава на Л. Д. през 2010 г. През 2011 г. Д. продава имота на ответника по иска, за което е съставен н. а. № 17, т. 12, рег. № 63541 д. № 1022 от 2011 г.
През 2012 г. ищците, в качеството си на наследници на Б. Д. Г., брат на К. Д. Г., починал през 2000 г., са предявили срещу наследниците му иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за да установят, че възстановените на К. Д. земеделски земи към датата на кооперирането им в ТКЗС са принадлежали на общия наследодател Д. Г. Д.. След смъртта му, настъпила през 1964 г., той е оставил за наследници синове К. Д. и Б. Д., поради което на основание наследяване Ѕ ид . ч. от кооперираните земеделски имоти следва да се възстановят на брата на Б. Д. Г.. Искът е уважен с решение № 54 от 07.06.2013 г., постановено по гр. д. № 511/2012 г. на РС Бяла. Въз основа на това решение ОСЗ е изменила постановеното през 1997 г. решение за възстановяване на земеделските земи на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ. Постановено е друго решение от 10.03.2014 г., в което е отразено, че 1/2 ид ч. от описаните по-горе имоти са собственост на наследниците на Б. Д. Г..
Ответникът [фирма] е оспорил иска. Не е оспорвал обстоятелството, че е във владение на имота и се е позовал и на придобивния способ давностно владение.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете като е приел, че спорната част от имота е придобита на основание давностно владение, осъществявано от влизане в сила на решението за възстановяване на земеделските земи в полза на К. Д. – 30.06.1997 г. до предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ през 2012 г. от наследниците на неговия брат Б. Д..
Първият въпрос в изложението към касационната жалба не е разрешаван от съда. Към датата на разпореждането с имота в полза на ответника не е била налице висяща процедура по възстановяване на земеделски земи, по която да са страни ищците. В съответствие с данните по делото е прието, че възстановяването на спорния имот е приключило с постановяване на решението на ОСЗ през 1997 г., с което имотът е възстановен в стари реални граници. Решението има конститутивно действие и от този момент е налице годен обект на правото на собственост. На установеното владение от К. Д. не са се противопоставяли ищците до 2012 г., когато са предявили установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Към този момент придобивния давностен срок е изтекъл, като владението е осъществявано първоначално от К. Д., след това от наследниците му и от приобретателите на имота.
Вторият въпрос за началния момент, от който започва да тече придобивна давност в полза на трето лице – приобретател и на неговите праводатели, когато реституционни права на последните са отречени с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в полза на правоимащите е постановено решение от ОСЗ по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие с задължителната практика, която приема, че решението на ОСЗ, с което земеделски земи се възстановяват в съществуващи граници (чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ) поражда конститутивно действие от датата на влизането му в сила. От тази датата заявеният за възстановяване имот придобива статут на самостоятелен имот, индивидуализиран с местонахождение, граници и площ и е годен обект на гражданския оборот.
Третият въпрос, който е за това дали преди приключване процедурата по възстановяване правоимащото лице може успешно да защити по съдебен ред правото си на собственост върху земеделски имот срещу трето лице приобретател и неговите праводатели не е разрешаван от съда. Той не е възниквал като въпрос по спора, тъй като процедурата по възстановяване е завършила с постановеното решение на ОСЗ през 1997 г. Касаторките, а преди това наследодателят им Б. Д., който е починал през 2011 г., не са заявили искане за възстановяване на спорния имот през органа по земеделска реституция. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е част от процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, която е административна по правна природа, а има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху внесена в кооперативното стопанство земя към минал момент, този на кооперирането му, и се развива по реда на гражданското съдопроизводство.
Въпросите, по които се иска допускане касационна проверка на въззивното решение не обосновават заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. По отношение основанието по т. 3 на нормата не са изложени мотиви както относно неточно прилагане на закона така и с какво поставените въпроси Биха допринесли за развитието на правото. Съобразно изложеното не следва да се допуска касационна проверка на обжалваното въззивно решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 20.12.2016 г. сключен с адв. П. от АК-Р., възлизащи на сумата 800.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 28.09.2016 г. по гр. д. № 494/2016 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., Л. Б. Т. и Р. Б. М. със съдебен адрес адв. И. И. ОТ ГР. Р., [улица], ет. 4, ст. 3 да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 800.00 (осемстотин) лева разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: