О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София 15.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1048 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Х. Х. чрез пълномощник адв.В.Г. срещу решение № V- 92 от 26.06.12г.по в.гр.дело № 854/12г.на Окръжен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № 34 от 23.02.12г.по гр.дело № 913/11г.на Районен съд – Карнобат.С него е уважен предявения от Б. Н. Г. в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Р. и Л. иск за изменение размера на издръжката,дължима от ответника И. Х. – от 80 лв на 130 лв за детето Р. и от 80 лв на 250 лв за детето Л..
В приложеното изложение се сочи като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – материалноправни въпроси,който са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и със съдебната практика на ВКС по отм.ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Б. Г. като майка и законен представител на малолетните деца Л. И. Х. и Р. И. Х. чрез процесуалния представител адв.Я. С. моли да не бъде допускано касационно обжалване.Претендира за разноските съгласно представения списък.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че от момента,когато е определена първоначалната издръжка на децата в размер на по 80 лв до сега възрастта им е нараснала /10г.,съответно 7г./,увеличили са се разходите за отглеждането,възпитанието и образованието им – детето Р. е вече ученичка,включително и за участието им в извънкласни форми на обучение.Прието е,че заболяването,от което страда детето Л. води до значително увеличаване на нуждата му от издръжка. Относно възможността на бащата да дава издръжка са изложени съображения,че той се намира в работоспособна възраст и по неговите признания упражнява дейност и като ЕТ, и като дружество и въпреки данните за наличието на множество търговски задължения,разполага с имущество,продажбата на което способства погасяването им.Дори след отчитане на задължението му по договори за банков кредит и други облигационни търговски задължения съдът е счел,че ответникът е длъжен първо да изпълни задължението си за издръжка към непълнолетните си деца,чийто нужди нарастват ежедневно.
Поставените в изложението въпроси относно критериите,от които се ръководи съдът при определяне размера на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и по които се преценяват възможностите на родителите,които дължат издръжка, не е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС,в.т.ч.с ППВС № 5/70г.Съгласно установената съдебна практика издръжката се определя след преценка нуждите на децата и възможностите на родителите им въз основа на доказателствата за тези обстоятелства.Когато искът е доказан по основание – установено е,че нуждите на децата са нарастнали,както и че родителят не е възпрепятстван да реализира доходи,съдът определя размера по своя преценка,изхождайки от всички данни за възможностите на родителите.В съответствие с така установената практика такава преценка е направена в обжалваното решение,при която въззивният съд е приел,че в сравнение с момента на определяне на първоначалната издръжка на децата са се изменили обстоятелствата, влияещи на размера на задължението.Не са относими към преценката по допустимост на касационното обжалване доводите на касатора в изложението му,че не е съобразено задължението му за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца с възможностите му.Този въпрос е от значение за правилността на въззивното решение и за преценката на доказателствата,въз основа на която въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение.Изложените в този смисъл доводи могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв съгласно представения списък.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № V – 92 от 26.06.12г.,постановено по гр.дело № 854/12г.на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Х. Х. от [населено място], [улица] да заплати на Б. Н. Г. от [населено място], [улица],вх.,ет. като майка и законен представител на малолетните деца Л. И. Х. и Р. И. Х. сумата 450 лв /четиристотин и петдесет/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.