3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София, 17 май 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1685 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.122 ГПК.
С определение №252/12.04.2016г. постановено по възз.гр.д.№213/ 2016г. Варненският апелативен съд е спрял производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност за определяне на компетентния съд, който дължи произнасяне в производствата по чл.247 и чл.248 ал.1 ГПК – изменение на постановеното решение в частта за разноските и за отстраняване на очевидни фактически грешки.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за произнасяне по реда на чл.122 изр.3-то ГПК. Нормите на чл.247 и чл.248 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване по въпроса за компетентността на съда, постановил решението, да отстрани допуснати в него очевидни фактически грешки или да го измени в частта за разноските, при наличие на процесуалните предпоставки за това. Ето защо, в случая не се касае до препирня за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК, в която следва да се реши дали делото е родово или местно подсъдно на един или друг съд, а за „спор” по надлежното администриране и извършване на следващите се съдопроизводствени действия във връзка с разглеждането на подадената от К. – [населено място] въззивна жалба срещу решение №130/05.06.2015г. по гр.д.№ 417/2013г. на ОС – Шумен. Тези действия са в компетентността на въззивния съд, който /включително след даване на задължителни указания на първоинстанционния съд да извърши конкретно действие/ в крайна сметка дължи произнасяне както по допустимостта, редовността и основателността на въззивната жалба, така и по правилността на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд в настоящия си състав намира за нужно да отбележи и следното:
Нормата на чл.122 ГПК регламентира процесуалния ред за разглеждане на спорове между съдилищата, възникнали във връзка с правилата за определяне на родово и местно компетентния съд, който следва да реши делото. Този процесуален ред е неприложим за „препирни” между първоинстанционен и въззивен съд по повод администрирането на дадена въззивна жалба /в т.ч. проверката за редовността й/, респ. правната квалификация на съдържащите се в нея оплаквания или искания на страната, както и за спорове, възникнали от изпълнението или неизпълнението на указания, които въззивната инстанция е дала на първоинстанционния съд за извършване на определени съдопроизводствени действия, свързани с произнасяне по реда на чл.247 /поправка на очевидна фактическа грешка/ и на чл.248 ГПК /изменение или допълване на постановеното решение в частта за разноските/.
Видно от приложенията към настоящото дело, във връзка с подадената от К. въззивна жалба с вх.№ 3612-11/06.07.2015г., насочена срещу решение №130/05.06.2015г. по гр.д.№413/2013г. на ОС – Шумен, пред Апелативен съд – Варна четири пъти са образувани въззивни производства. Първите три пъти производствата са прекратявани и делото е връщано на ОС – Шумен с различни указания, касаещи както редовността на администрираната жалба, така „необходимостта от преценка” за наличие на очевидни фактически грешки в съдебния акт и отстраняването им, включително „за допълване диспозитива на съдебното решение”, за да може „правилно да се определи предмета на въззивно обжалване и пределите на силата на присъдено нещо”, в т.ч. с указания за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по оплакването на страната във въззивната жалба за „неправилно присъден размер на разноските”, дължими за първоинстанционното разглеждане. Още при първото връщане на делото, с разпореждане №107/02.02.2016г. /и след изпълнение указанията на АС – Варна да се остави без движение въззивната жалба, за да уточни К. дали обжалва решението за част от неотнето имущество, за което сама е признала, че липсват доказателства то да е незаконно придобито/, ОС – Шумен се е произнесъл, че при служебната проверка на решението си не констатира допуснати очевидни фактически грешки по смисъла на чл.247 ГПК, поради което и не следва да открива производство за поправката им. По отношение другите указания на АС – Варна – „за преценка наличието на хипотезата по чл.248 ал.1 ГПК” във връзка с оплакването в жалбата, че разноските не са присъдени в размера, посочен в списъка по чл.80 ГПК, окръжният съд е приел, че изменение или допълване на решението в тази му част може да се предприеме само при наличие на молба от страната, подадена в указания в нормата срок. Тъй като такава молба не е постъпила в срока, то произнасяне по реда на чл.248 ал.1 ГПК не се дължи. Посочено е, че доколкото жалбата съдържа общо оплакване срещу решението в тази част, компетентен да се произнесе, проверявайки правилността на съдебния акт, е въззивният съд. С тези мотиви въззивната жалба отново е изпратена за разглеждане на АС – Варна. Вместо да продължи и извърши следващите се съдопроизводствени действия във връзка с подадената жалба, в т.ч. да осъществи проверката за правилността на актовете на ОС, въззивният съд /прилагайки превратно принципите на служебното и диспозитивното начало/ е продължил да прекратява делото пред себе си и да го връща на първата инстанция, докато се стигне до повдигане на настоящата „препирня за подсъдност”, която фактически е „препирня” между съставите на ОС – Шумен и АС – Варна /респ. съдията –докладчик от апелативния съд/, а по съществото си отказът до момента и след четири образувани въззивни производства да се разгледа жалбата, съставлява и отказ от правосъдие.
Водим от всичко изложено, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1685/2016г. по описа на ВКС на РБ, IV г.о.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за извършване на следващите се съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.