ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
София, 10. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4441 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 12.11.2012 г. по гр.д. № 10467/2012, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 27.02.2012 г. по гр.д. № 8290/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ и отхвърлен иска за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец Д. С. Д., представляван от адв. Д. Ф. от САК, , който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правните последици от несъответствието между мотивите и диспозитива на съдебното решение и по материалноправните въпроси за наличието на обусловеност между исковете за признаване на уволнението за незаконно за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник [фирма], С., представляван от адв. И. А. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос задължен ли е работодателят да извърши подбор при съкращение на всички щатни бройки в териториално и икономически обособено звено от предприятието си, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касаторът-ответник прави отвод за недопустимостта на подадената от насрещната страна касационна жалба, като счита че тя е недопустима, тъй като паричната оценка на иска за обезщетение е под 5.000 лева и евентуално я оспорва, като счита, че не са посочени ясно обуславящите решението правни въпроси, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като работникът не е представил никакви доказателства да е останал без работа след уволнението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а връзката на обусловеност на третия от първия е извън предмета на обжалване, намира, че на касационно обжалване подлежи само решението по първите два иска. Решението по иска за обезщетение е с парична оценка под 5.000 лева, поради което в частта по този иск то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК Касационната жалба на касатора-ответник е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „супервойзер” в магазин „Х.” в Б.. Във връзка със закриване на магазин „Х.” в Б. управителят на дружеството със заповед № 199/25.08.2011 г. е взел решение за съкращаване на всички щатни бройки в магазина и е приел щатно разписание, в което този магазин не съществува, а оставащите 7 от 9 щатни бройки за супервайзери продължават да съществуват в щатовете на други магазини в други населени места. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 203/308.2011 поради съкращаване на щата, без да е извършен подбор с участието на всички 9 „супервайзери”, заети в предприятието на работодателя и числящи се към щата на Дирекция „Управление на търговски обекти”.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по исковете за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната работа и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В частта по иска за обезщетение въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба на касатора-ищец Д. С. Д. следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. С. Д. срещу решението на Софийския градски съд от 12.11.2012 г. по гр.д. № 10467/2012 в частта по иска за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора-ищец Д. С. Д. съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 12.11.2012 г. по гр.д. № 10467/2012 в частта по искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и в частта за разноските.
В тази част определението е окончателно.
Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 60,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.