4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 10.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 60134 / 2016 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.№ 13807 от 03.05.2016г. от И. Д. Г. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, пети граждански състав № 451 от 30.03.2016 г. по гр.д.№ 3038 / 2015г. в частта за размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди, над сумата 6000лв.
Ответницата П. Д. С. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, с оглед цената на иска, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част, Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, 19 състав № 2461 от 30.06.2015 г. , постановено по гр.д.№ 22431/2010г. в частта му, с която И. Д. Г. е осъден да заплати на П. Д. С. обезщетение за неимуществени за вреди, причинени
на наследодателката й С. Т. С., починала в хода на производството по делото, от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, извършено на 29.10.2008г., изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда – счупване на тялото на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението, за което И. Д. Г. е признат за виновен с решение № 685 от 11.05.2009г.по н.а.х.д. № 1934 / 2009г. на Пловдивския районен съд , в размер на 10 000лв. както и 1000 лв. неимуществени вреди от лека телесна повреда – контузия и кръвонасядания на горните крайници.
Въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди от увреждането на С. Т. С. е в размер на 20 000 лв. , от които на конституираната по делото след нейната смърт наследница П. Д. С., следва да се присъдят съобразно наследствената й част , която е Ѕ – 10 000 лв. , както и 1000 лв. за леката телесна повреда. При определяне на обезщетението съдът е съобразил характера на увреждането , претърпените от С. Т. С. болки и страдания с различен интензитет в рамките на оздравителния процес, продължил пет месеца /за средната телесна повреда/, затруднението на движенията в този период, множеството неблагоприятни психически последици, изразяващи се в състояния на стрес, реактивна депресия и психосоматични разстройства като главоболие, безсъние, световъртеж и загуба на равновесие.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че според съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е решаващо за остойностяване на неимуществените вреди в гражданското право и изисква комплексна преценка на фактите, носещи обективни характеристики, както и съществуващата в страната икономическа конюнктура към релевантния за спора момент – увреждането. Поддържа се, че по този въпрос обжалваното решение е в противоречие с утвърдената и формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, както и с ППВС 4 / 1968г.
По доводите на касатора във връзка с основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С ППВС 4 / 1968г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, е свързано с преценката на всички обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В разглеждания случай въззивният съд е преценил всички тези обстоятелства обективно, без да надценява някои от тях. Именно поради задължението на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди като се съобрази с конкретно установените данни по делото, не би могло да се приеме, че размерът на обезщетението непременно следва да бъде еднакво с това, определено от ВКС за други случаи за подобно увреждане, настъпило в същия период, то следва да служи само като ориентир за справедливо възмездяване. В представеното от касатора решение № 99 по т.д.№ 44 / 2012г. на ВКС, ІІ т.о. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице, което в резултат на увреждането е изпаднало в състояние на „будна кома” в размер на 230 000 лв. , а в останалите две решения са присъдени обезщетения за увреждания подобни на процесното, но с различен период на оздравителния процес, липса на съпътстващи увреждания от психичен характер , от което следва, че няма сходство на случаите от гледна точка на обективните обстоятелства, които съдът е следвало да съобрази и не е налице приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Противоречието с практиката на ВКС за присъждане на общо обезщетение за няколко телесни увреди от едно увреждащо действие не е приложима за настоящото дело, защото в случая не са касае за множество еднородни увреждания, а за различни по вид /лека и тежка телесна повреда/ , за всяко от които поотделно са обсъдени всички критерии, обуславящи определяне на справедливо обезщетение в рамките на търсената сума.
С оглед на изложеното , поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Ответницата е претендирала разноски, но тъй като не е представила доказателства такива да са направени за касационното производство, няма основание за присъждането им.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, пети граждански състав № 451 от 30.03.2016 г. по гр.д.№ 3038/2015г. в обжалваната част за размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД над сумата 6000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: