ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
София, 09.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова т. д. № 53169 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Й. като процесуален представител на [фирма] [населено място], [община], срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 30.VІІ.2015г. по в.гр.д. № 155/2015г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] П. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 30.VІІ.2015г. БОС по въззивна жалба само на дружеството-ищец е отменил решението на Санданския районен съд от 05.ХІІ.2014г. по гр.д № 1411/2013г. в отхвърлителните му части за 20697.60лв., представляващи незаплатена главница месечен наем за периода от месец октомври 2010г. до месец май 2013г., и за 3401.30лв. лихви за забава и вместо него е постановил друго, с което е уважил исковете по чл.422 ГПК срещу едноличния търговец за признаване за установено, че дължи на дружеството посочените суми, и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за разликите до пълните предявени размери съответно 21692.06лв. и 3713.21лв.
Въззивният съд е приел за установено, че през процесния период между страните е действал валидно сключен договор за наем – първоначален от 03.І.1995г. и последващ от 03.І.2005г. за срок до 03.І.2015г., за прекратяването на който към разглеждането на делото няма данни. Ответникът не е заплащал уговорената месечна наемна цена през исковия период. Към момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК по давност е погасено вземането на ищеца за месеците август и септември 2010г.
Като неоснователно е оценено възражението на едноличния търговец за прихващане със стойността на направените от него подобрения в наетия имот през периода 1995-1998г. /поправка на покрива, изграждане на тухлени стени, поставяне на врати, прозорци, изграждане на нови преградни стени и др./. Така наемателят е изпълнил задължението на ищеца по договора за наем да му предаде наетия имот в състояние, отговарящо на предвиденото му ползване като производствен цех, което /извършването на ремонт и подобрения/ е било уговорено между страните да стане за сметка на наемателя, но и срещу предоставянето му на тримесечен гратисен период за заплащане на наем. При това положение в случая не се касае за подобрения, а за изрично договорени строителни работи в наетия имот, което изключва приложението на чл.231 ЗЗД, тъй като нито се касае за текущи ремонти или за разходи за поддръжка в хода на ползването на имота, нито се касае за поправка на повреди на вещта, появили се в процеса на ползването й. Възражението на ответника не намира основание и в чл.230 ал.2 ЗЗД. Ако направените от него разноски за строителните дейности са по-големи от договорените, той е можел да предяви иск по чл.59 ЗЗД на извъндоговорно основание. По делото ответникът не е доказал какви са претендираните разходи за необходимите подобрения и ремонти, каква част от тях са били уговорени и каква част се претендират на извъндоговорно основание като направени в повече от уговореното, както и каква част от строителните работи са необходими подобрения за привеждането на имота в годно за уговорената му цел и каква част съставляват ремонти за поддръжка на имота в хода на наемното правоотношение. От друга страна е основателно и възражението на ищеца за покриване на претенцията /по възражението/ на извъндоговорно основание по давност, започнала да тече от довършването на строителните дейности през 1998г.
Прието е още и че вземане на ответника за подобрения за инсталираните в трафопоста машини и съоръжения не може да бъде признато. Подобрения са само трайно прикрепените строителни дейности. Машините и съоръженията, монтирани в трафопоста, могат да бъдат демонтирани и върнати на наемателя.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по два въпроса.
По първия поставен въпрос – когато страните по договор за наем не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт в наетия обект, направени с цел привеждането му в годно за предназначението на обекта състояние, какви са правата на наемателя и може ли при прекратяване на наемното правоотношение да се претендира стойността на подобренията съобразно правилата за неоснователно обогатяване – въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, първо, защото решаващият извод в атакуваното решение в тази насока е, че страните са уговорили ремонтните дейности да са за сметка на наемателя – ответник и срещу приспадане на дължимата за три месеца наемна цена, и второ, защото съдът не е отрекъл възможността да се претендира стойността на подобренията извън договорените работи съобразно правилата на неоснователното обогатяване, а е приел, че ответникът не е доказал какви са претендираните разходи за необходимите подобрения и ремонти, каква част от тях са били уговорени и каква част се претендират на извъндоговорно основание като направени в повече от уговореното, както и каква част от строителните работи са необходими подобрения за привеждането на имота в годно за уговорената му цел и каква част съставляват ремонти за поддръжка на имота в хода на наемното правоотношение, произнасянето по което касаторът не сочи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос – от кой момент започва да тече давностният срок за отговорността на наемодателя за обезщетение на наемателя за направени разходи, с които се е обогатил за сметка на последния – от момента на предаване на имота след прекратяване на наемния договор, който е и момент на получаване на престацията, или от момента, когато имотът е станал годен за ползване, не е от значение за изхода на спора по делото с оглед решаващият извод на въззивния съд, че не е доказано твърдяното обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
Непосочването от касатора на въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд и които са обусловили изхода на спора, не удовлетворява изискваната с чл.280 ал.1 ГПК основна предпоставка за допускането на касационно обжалване, при което е безпредметна преценката за наличието и на твърдяните допълнителни такива по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 3513 от 30.VІІ.2015г. по гр.д № 155/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: