4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 24
София, 18.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 939/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Василева А., С. Д. А. от [населено място] и С. В. А. от [населено място] срещу решение от 02.06.2010 г. по гр.д.№ 11113/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 29.06.2009 г. по гр.д.№ 67/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав. С последното първонистанционният съд отхвърлил предявените от настоящите касатори искове срещу [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на по 140 евро и неимуществени в размер на по 1 000 лв. за всеки от ищците, претърпени от неизпълнение на задължение на ответното дружество – туроператор по чл.35, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ по договор за организирано пътуване по смисъла на чл.30, ал.1 от с.з.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението за наличие на празнота в съдебната практика по материалноправния въпрос действал ли е ответникът като туристически агент, след като продажбата на пасажерски авиационен превоз съставлява по съдържанието си туристическа агентска дейност по смисъла на т.9 на § 1 от ДР на ЗТ, като в тази връзка считат, че следва да се даде отговор и на въпроса дали сключеният между тях и ответника договор е такъв за туристическа услуга по смисъла на чл.30 и сл. ЗТ, по които въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като второ основание се сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса „до каква степен се простира задължението на довереника да действа добросъвестно в рамките на поръчката и в интерес на доверителя”, който имал обуславящ характер, ако се възприемел направения с решението извод, че сключеният от тях договор има мандатен характер.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК е изразил становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В исковата молба и в хода на процеса ищците са поддържали твърдението, че претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди са последица от неизпълнение на задължението на ответника в качеството му на туроператор да ги уведоми за промяната в часа, с която бил извършен обратния авиационен полет от Фимучино-Р.-София, задължение, произтичащо от сключен между тях договор за туристическа услуга, по който били закупени 3 броя самолетни билети с фиксирани дата и час на полета за заминаване и връщане по посочената дестинация.
С обжалваното решение въззивният съд приел за недоказани твърденията на касаторите, че между тях и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор, регулиран от Закона за туризма, тъй като договорът за организирано пътуване имал друга характеристика, а именно писмена форма, с него следва да се предоставят най-малко две от предвидените в закона услуги и да има издаден ваучер. Правоотношението между ищците и ответното дружество е квалифицирано като мандатно, по което според съда задълженията на ответника се свеждали до извършване на резервация и заплащане на билети по избраната от тях дестинация чрез полет на авиокомпанията Wizz Aer. Д. на настоящите касатори, че в качеството си на туристически агент ответникът следвало да отговаря за грижливия избор на изпълнителя по туристическата услуга е счетен за неоснователен по съображения, че полученото от него комисионно възнаграждение не му придава качеството на туристически агент, нито му вменява подобно задължение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторите не са посочили общото основание за достъп до касация, което съобразно чл. 280, ал. 1 ГПК представлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, съдържащ се в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С поставените въпроси фактически се цели ВКС да се произнесе по предявените искове с правно основание чл.52 и чл.82, ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД още във фазата по селектиране на касационната жалба. Върховният касационен съд може да извърши проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение и да се произнесе дали правилно Софийският градски съд е споделил изводите на районния съд за неоснователността на така предявените искове, само при разглеждане на касационната жалба по същество, ако тя бъде допусната до касационно разглеждане при наличие на основанията за това. Целеното разрешаване на самия правен спор обаче не може да представлява основание за селектиране на касационната жалба.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Освен че не са посочени решения в подкрепа на твърдението за противоречиво разрешаван материалноправен въпрос, касаторите се позовават само на значението за разрешаването на спора от ВКС за точното прилагане на закона, без да обосноват и мотивират наличието на втората от кумулативно дадените предпоставки за това основание за селектиране на касационната жалба – а именно значението му за развитие на правото. А то съобразно т. 4 на ТР 1/2010 на ОСГКТК на ВКС ще е налице, когато липсва съдебна практика по него, когато разрешаването му от ВКС ще допринесе до промяна в остаряла съдебна практика с оглед промени в законодателството, или когато се налага изправително тълкуване на неясни правни норми. Такива доводи не се правят в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Ето защо искането им за достъп на въззивното решение до касация следва да бъде отклонено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2010 г. по гр.д.№ 11113/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: