О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 27.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3038 /2013 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу частта от определение № 302 от 04.03.2013 г. по гр.д. № 290 /2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с която е оставена без разглеждане касационната жалба на държавата в частта и срещу въззивно решение № 110 /05.01.2009 г. по гр.д. № 1827 /2007 г. на Софийски апелативен съд, т.о. в частта му, с която съдът е обезсилил първоинстанционното решение на Видинския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по възражение на [фирма] [населено място],, за право на задържане и в частта относно оспорване от [фирма] по реда на чл.154,ал.2 ГПК (отм.) на истинността на писмо с посочен номер и дата на [фирма] – клон В..
Съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в една част, а в обжалваната част е оставил касационната жалба без разглеждане поради липса на правен интерес от нея за държавата.
Частният жалбоподател твърди, че има правен интерес да обжалва решението на САС и в тази част, т.к. първоинстанционният съд е отхвърлил възражението като неоснователно, а оспореният документ изхожда от дружеството, което стопанисва дигата, а САС приема, че в имота няма дига, поради което държавата им интерес от обжалването.
Насрещните страни [фирма] и [фирма] не са подали отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна:
Възражението за право на задържане е предявено от [фирма] [населено място] – ответник по исковете на държавата, то е защитно средство на [фирма] [населено място], срещу иска на държавата по чл.108 ЗС, а не е защитно средство на държавата, поради което [фирма] [населено място], а не държавата има процесуално право да обжалва определението на въззивния съд, с което е обезсилил постановеното първоинстанционно решение по това възражение (поради това, че въззивният съд е отхвърлил иска по чл.108 ЗС, не е настъпило условието за разглеждане на възражението, такова ще настъпи ако искът бъда уважен, въззивният съд е обезсилил решението по него, но не е прекратил производството). Т.к. държавата няма процесуално право да предявява възражение за право на задържане срещу собствения си иск, то извършеното от нея обжалване е недопустимо.
Същото се отнася и до оспорване от [фирма] по реда на чл.154,ал.2 ГПК (отм.) на истинността на писмо с посочен номер и дата на [фирма] – клон В., (прекратено поради това, че писмото е частен документ с формална доказателствена сила, истинността на който не подлежи на оспорване по реда на чл.154,ал.2 ГПК (отм.)). Това оспорване е процесуално действие на [фирма] и то, а не държавата има право да обжалва прекратяването на производството по него.
Поради което частната жалба е неоснователна, а определението в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 04.03.2013 г. по гр.д. № 290 /2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на държавата срещу прекратителни части на въззивното решение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2