О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
[населено място], 01.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2687/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК, образувано по касационна жалба на П. Л. В. от [населено място], чрез адв.Е. Г. срещу решение №331 от 3.12.2012г., постановено по гр.д. №262/2012г. на Великотърновския апелативен съд. Искането е за обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно за отмяната му като неправилно. Оплакването на касатора е, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отнасящи се до призоваването на ответника по делото и негово представителство в процеса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът ОББ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. М. И. от Плевенската адвокатска колегия излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Плевенският окръжен съд е сезиран с иск по чл.422 ГПК, предявен от [фирма] срещу П. Л. В., след направено от него възражение по чл.410 ГПК, за установяване на вземане в размер на 81 284.07 евро, за което има издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Искът е уважен от първоинстанционния съд.
Решението е потвърдено с обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд. Между банката и ответника, представляван от майка му М. В., е сключен договор за ипотечен кредит от 4.08.2008г. сумата за 82 000 евро за закупуване и ремонт на жилище, с краен срок на издължаване на кредита 15.08.2043г. ССЕ е установила спиране на плащането на кредита от 15.07.2010г., просрочие на четири месечни вноски и непогасена главница от 80 188.84 евро, договорна лихва 1090.75 евро и наказателна лихва 4.48 евро. За неоснователно е прието възражението на ответника, поддържано и във въззивната жалба, че не е настъпила изискуемост на задължението, поради неизпращане на писмена покана до длъжника, че е изпаднал в забава. Съдът се е позовал на чл.18 от договора за кредит, в който страните са уговорили автоматична предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на две погасителни вноски, без задължение на банката да уведоми кредитополучателя. За неоснователен е приет довода на въззивника, че да настъпят последиците за разваляне на договора по чл.87 ЗЗД кредиторът трябва да изпрати до длъжника писмено предупреждение, с което да му даде срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се счита за развален. Съдът е направил разграничение на действието на клаузата на чл.18 от договора за предсрочна изискуемост на кредита и последиците от разваляне на договора на основание чл.87 ЗЗД. Преценявайки събраните доказателства в тяхната съвкупност, ВтАС е направен извод, че вземането на ищеца произтича от договор за кредит и ответникът не е доказал липсата на предпоставки за обявяването му за предсрочно изискуем.
В процеса ответникът е представляван от особен представител адв. А. С., назначена от първоинстанционния съд на основание чл.47, ал.6 ГПК. Касационната жалба е подадена от упълномощен от ответника П. В. представител адв. Е. Г..
По доводите за недопустимост на решението:
С оглед на изложените от касатора доводи в касационната жалба, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице данни за евентуална недопустимост на въззивното решение. Нередовното уведомяване на ответника и невръчването на исковата молба с доказателствата към нея, са доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в какъвто смисъл е решение №249 от 24.03.2010г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, представено от касатора с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. С решението е отменено решението на въззивния съд поради нередовно призоваване на касатора, след като е даден отговор на процесуалния въпрос, че разпоредбата на чл.49 ГПК не намира приложение когато страната е посочила съдебен адрес.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол :
Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Касаторът формулира въпрос : спазена ли е разпоредбата на чл.39 и чл.51 ГПК когато съобщенията са изпращани лично на адреса на страната, при положение, че доколкото същата няма обичайно местопребиваване в страната и от самото начало е упълномощила лице, което да я представлява в отношенията по договора за кредит, като упълномощен представител и с писмено уведомление от 27.01.2011г. е уведомила ищеца за промяна на адреса за кореспонденция, както и че в заповедното производство е посочила адреса на адвокат в [населено място]. Следва ли съобразно разпоредбата на чл.49 ГПК да бъдат взети предвид посочените в заповедното производство адреси при призоваване на страната в образуваното исково производство по чл.422 ГПК. Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото са приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В исковото производство съобщенията са изпращани лично на ответника на адрес – настоящ и постоянен след направена справка.
На първо място следва да се отбележи, че по делото няма нито една данна за отсъствие на кредитополучателя П. В. от Република България. Сключването на договора за кредит чрез пълномощник не е обстоятелство, от което да се направи извод, че касаторът няма “ обичайно местопребиваване в страната”. На второ място по ч.гр.дело № 6774/2010г. няма приложени пълномощно на адв. Е. Г., от което да е видно, че е упълномощена от длъжника П. В., от името на който е подадено възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Отделно от това във възражението по чл. 414 ГПК адв. Г. не е посочена като съдебен адресат на касатора П. В.. Съобщенията, които са изпращани на адрес [населено място], [улица], ет.3, ап. 6, посочен като адрес за кореспонденция до банката, са връщани със забележка, че лицето е непознато на адреса. При тези уточнение въпросът по т.1, раздел А се конкретизира до редовно ли е призоваването на ответника по делото съобразно разпоредбата на чл.39 и чл.51 от ГПК. В чл.39 , ал.1 ГПК е уредено призоваването на страна в процеса чрез съдебен адресат / лицето, което страната е посочила в седалището на съда, на което да се връчат призовките и съобщенията/ и чрез пълномощник по делото. Когато страната в процеса е посочила съдебен адресат, съобщенията се връчват на това лице, а не лично на страната или на пълномощник, когато страната има пълномощник. Връчването на друго лице е един от уредените от закона начини за връчване на съобщения и призовки / чл.43, ал.1 ГПК/. Съдът ще има основание да извърши връчване на съобщението и призовката на адвокат, когато страната е представила пълномощно за процесуално представителство. Съгласно чл.32, т.1 и т.2 ГПК представители по пълномощие могат да бъдат адвокати, родители, деца или съпруг, като пълномощникът се легитимира с пълномощно подписано от страната или нейния представител/ чл.33 ГПК/. Както се посочи по – горе не е представено пълномощно на адв. Г. в заповедното производство. Упълномощаването на адв. Г. от П. В. е след постановяване на въззивното решение, видно от съдържанието на самото пълномощно. При подаване на молби до заповедния съд, майката на касатора не е представила пълномощно, в изпълнение на разпоредбата на чл.33 ГПК. От горното следва, че първият въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което представената съдебна практика за призоваване на страна в процеса чрез посочен от нея съдебен адресат или пълномощник не се обсъжда. Решението от 12.12.2012г. по гр.д. № 1701/2012г. на СГС / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ не е представено с касационната жалба и поради тази причина не може да бъде обсъждано / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпрос трети и четвърти представляват питане към ВКС, поради което не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В съдебната практика няма спор, че решенията, постановени в нарушение на процесуалните правила за призоваване са неправилни, но не и недопустими. За да се произнесе ВКС по съществото на касационната жалба, трябва да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те са различни от касационните основания за касиране на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса редовно ли е връчването, когато призовката не е оформена надлежно няма изложени доводи, в какво се изразява нередовното й оформяне, поради което и този въпрос не се явява обуславящ изхода на спора, съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
Петият формулиран въпрос касае приложението на чл.47, ал.1 ГПК: следва ли длъжностното лице, когато има достъп до пощенската кутия едновременно да залепи обявлението на вратата или на пощенската кутия и да го пусне в „нея”, “т.е. текста изисква ли едновременно пускане на съобщението в пощенската кутия и залепяне на същото върху нея”. Въпросът не изпълнява общото основания да е от значение за изхода на спора, доколкото съобщението по чл.47, ал.1 ГПК не е залепено на пощенската кутия, в който случай връчителят е задължен да пусне съобщение в пощенската кутия. В случая съобщенията по чл.47, ал.1 ГПК са залепени на входната врата, един от предвидените в закона начини за връчване чрез залепване на уведомление.
Не е обоснован и допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, каквито не са представените решения, постановени по чл.303 ГПК / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ .
Формалното посочване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да бъдат изложени аргументи съобразно критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по приложението на допълнителния критерий “ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” е достатъчно основание да се откаже допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението на Великотърновския апелативен съд до касационно обжалване, затова ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №331 от 13.12.2012г., постановено по в.т.д. № 262/2012г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: