О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
[населено място], 22.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2882 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Е. П. П., В. М. И. и К. М. К. от [населено място], чрез адв. К. Н. срещу решение № 276 от 7.02.2014г., постановено по гр.дело №3732/2013г. на САС, гражданско отделение, десети състав, с което е потвърдено решение № 5864/2013г. постановено по гр.дело № 2306/2012г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите искат отмяна на решението като неправилно. В изложението си към касационната жалба поддържат, че с решението е допуснато драстично нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК от САС, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват връзката между полученото от наследодателя на ищците увреждане при ПТП и смъртта му. Счита, че следва да бъде уеднаквена съдебната практика в случаите когато „ е доказана връзката между смъртта и получените увреждания, дали трябва да се доказва причинно –следствената връзка или само връзка , която да е довела до смъртта предвид отслабеното състояние на организма” поради обстоятелството, че има постановени решения при подобни медицински експертизи, където се признава, че смъртта е настъпили при ПТП. С касационната жалба се представят две решения на СГС по гр.дело № 3716/2006г. и решение на САС, с което се потвърждава решението на СГС, постановено по гр.д. № 1711/2009г.
Ответникът по жалбата З. Б. В. И. Г. АД не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство.
За да потвърди обжалвания резултат – отхвърляне на субективно съединените преки искове на ищците по чл.226, ал.1 КЗ срещу ответника – застрахователно дружество, САС е потвърдил фактическите констатации на първоинстанционния съд, че на 13.10.2010г. в [населено място] на кръстовище на [улица]и [улица]техния наследодател М. И. П. е бил блъснат от лек автомобил, управляван от Д. Б.. В резултат на удара от МПС на П. е причинено счупване на дясната бедрена кост. Пострадалият е претърпял оперативно лечение, но е починал един месец след ПТП. Обсъдени са двете медицински експертизи по основния по делото въпрос дали е налице причинна връзка между увреждането, получено при ПТП, и смъртта на П.. Според заключенията на експертите в теоретичен аспект е много вероятно смъртта да е настъпила от усложнения от счупването или след опит за предвижване с двете патерици сърцето да не е издържало на физическото натоварване, както и от заболяванията, които предхождат контузията. Точната причина за смъртта и дали е в причинна връзка с ПТП и увреждането, вещите биха могли да дадат ако е била направена аутопсия на пострадалия, а такава не е направена.
От правна страна САС е приел, че е установена вината на водача на МПС и причинна връзка между неговото поведение и причинената при удара тежка телесна повреда на пострадалия, но не е установена по несъмнен начин смъртта да е пряка и непосредствена последица от увреждането, получено при ПТП, поради което липсва един от фактическите състави на деликта.
При тези доводи в съобразителната част на решението на въззивния съд, оплакването на касаторите за „ драстично „ нарушение от САС на чл.235, ал.2 ГПК не обосновава основната предпоставка за допустимост на решението до касационен контрол. В случая, в изложението си, касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуална норма по оценка на доказателствата по делото, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Оплаквания за неправилност на обжалваното решение могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство. Няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по въпроса дали трябва да бъде доказана само „връзка, която е довела до смъртта в предвид отслабеното състояние на организма”, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл. При съблюдаване на трайната съдебна практика и правна теория за състава на деликта, съдът е изследвал въпроса за наличие на причинно – следствена връзка между деянието на дееца и настъпилата смърт, каквато категорично не е установена чрез използването на знания на компетентни лица по основния спорен по делото въпрос, каквито съдът не притежава. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. С оглед на изложеното, не се налага обсъждане на допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, визирани от касатора / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276/ 18.02.2014г., постановено по в.гр.дело № 3732/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: