4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 02.04.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4210/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Ц. срещу въззивно решение № 4947 от 03.07.2019 г. на Софийски градски съд /СГС/, постановено по в.гр.д.№ 16022/2018г., с което е потвърдено решение № 373133 от 28.03.2018г., постановено по гр. д. № 25341/2017г. на Софийски районен съд /СРС/ и е осъден да заплати на насрещната страна разноски в размер 100лв. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от Ц. Б. Ц. срещу Комисия за защита на конкуренцията /К./ искове по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 6281,30 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по служебно правоотношение за времето от 28.11.2003г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата и по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2003г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски по делото пред първа инстанция.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, а също, че решението е „като съвкупност – недопустимо“ – касационни основания по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1./„Следва ли въззивният съд да изследва въпроса дали процесуалният представител на ответника притежава юридическа правоспособност и е назначен на трудов договор като юрисконсулт?“, и 2./„По какъв начин следва да се установи налице ли е закриване на дирекция ?” Не обосновава защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага единствено становището си, че своевременно е оспорил представителната власт на процесуалния представител на ответника, както и доводите си относно това защо счита, че служебното му правоотношение не е прекратено.
Ответната страна К., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата в общ размер на 1000лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2003г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, е недопустима. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Това е така, защото действащата редакция на процесуалната норма /чл.280, ал.3, т.3 ГПК/ предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5000 лева. В случая, цената на предявения иск по чл. 224, ал.1 КТ е размера на търсената парична сума – 1000 лв., като същевременно не е обусловена от изхода по другата претенция. Доколкото в случая тази претенция е с цена под 5000 лв., касационният контрол на въззивното решение досежно нея е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Касационната жалба в останалата й част досежно произнасянето по иска с правно основание чл.128, т. 2 КТ е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от анализа на доказателствата, че за исковия период от време между страните не е имало служебно правоотношение; за същия период ищецът не е престирал труд, поради което и не му се дължи възнаграждение; че с влязло в сила решение № 1578 от 13.02.2007г. по адм.д.№7992/2006г. на ВАС, петчленен състав, като краен резултат е потвърдена Заповед № 2-236 от 18.11.2003г. на Председателя на К., с която е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.1 от ЗДСл служебното правоотношение с ищеца, заемал до този момент длъжността държавен експерт с ранг II младши в дирекция „Информатика, съощения и капиталов пазар“; че предвид влязлото в сила решение по аргумент от чл.299 ГПК въпросът за законосъоразността на уволнителната заповед не може да бъде пререшаван, поради което и всички доводи и доказателства на ищеца в тази насока не могат да бъдат предмет на обсъждане и преразглеждане в настоящото производство.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай жалбоподателят не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Той е привързан към оплакването на касатора за неправилност на решението, което не подлежи на преценка в тази фаза на производството. Същевременно следва да се посочи, че с поставянето му на практика касаторът защитава чужди права – на ответника. Изрично в чл. 26, ал. 2 ГПК е разпоредено, че никой не може да предявява от свое име чужди права в съда. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Единствено представляваният може да оспорва представителната власт на представителя си. Същевременно въпросът нито е разрешен, нито е стоял за разрешаване пред въззивния съд по настоящото дело, респ. – не е и обуславящ правните му изводи в обжалваното решение.
Не е обуславящ решаващите изводи на съда и вторият поставен въпрос. Същият е относим към доводите на касатора за незаконосъоразност на заповедта на ответника за прекратяване на служебното му правоотношение. Както е приел въззивният съд, този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо с влязло в сила съдебно решение, поради което и не подлежи на пререшаване. По тези съоражения съдът не е обсъждал доводите и доказателствата, представени от ищеца в тази връзка. Предвид това по поставения въпрос не са давани от съда правни разрешения, които да обуславят изхода по спора.
По изложените съображения с посочените въпроси не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата, не се дължи произнасяне по въпроса налице ли е поддържаната допълнителна такава по чл.280 т.3 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, е доводът на касатора за недопустимост на решението е изложен бланкетно без обосновка, а при извършената служебна проверка настоящият състав не констатира пороци на съдебния акт, обуславящи недопустимост на същия.
Предвид изхода на спора на касатора разноски не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Ц. Б. Ц. срещу въззивно решение № 4947 от 03.07.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 16022/2018г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 373133 от 28.03.2018г., постановено по гр. д. № 25341/2017г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата в общ размер на 1000лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2003г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4210/2019г. на ВКС в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4947 от 03.07.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 16022/2018г., в останалата му обжалвана част.
Определението в частта, с която се прекратява производството по делото, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: