О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
Гр.София, 01.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3799 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. З. А. срещу решение №.239/30.05.18 по г.д.№.233/18 на ОС Русе – с което, след частична отмяна на реш.№.1624/17.11.17 по г.д.№.5039/16 на РС Русе, касаторът е осъден да плати на П. Й. А. 5955,44 евро, 4052,17евро и 3271,32евро-съставляващи половината от суми, платени от същата като солидарен длъжник и съсобственик за погасяване на задължение по договор за ипотечен кредит за периодите 11.10.10-31.03.14 и 1.04.14-7.07.16 и при сключването на нот. акт за покупко-продажба на имот №.96, т.V, рег.17182, д.756/10 на нотариус Г.Г. при РС Русе, законната лихва от 7.09.16 до окончателното изплащане и разноски.
Ответната страна П. Й. А. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакуваният акт е прието, че доколкото претендираната сума съставлява половината от цена на съсобствен между страните имот, която е била платена само от ищата, предвид разпоредбата на чл.127 ЗЗД ответникът й дължи заплащането й. Така постановеният акт е намерен за допустим – доколкото в предходно дело между страните /за делба на имота, във фазата по извършването й-с въззивно решение №1433/9.11.15/ предявен от П. А. иск за половината от платена от нея цена е бил отхвърлен като преждевременно заведен-изложени са мотиви, че ищцата не може да претендира половината от платено преди да е изпълнила такава част от задължението, която да надхвърля припадващата й се част. При тези обстоятелства по отношеине на претенцията не е налице сила на пресъдено нещо, впоследствие тя би могла да бъде разгледана по същество в друго производство – и постановеното в такова процесно решение е допустимо. Във връзка с основателността на иска по делото няма спор, че имотът е закупен за сумата 44542,65евро, като в деня на сделката ищцата е платила 6542,65евро и е уговорено остатъкът от 38000евро да бъде изплатен със заемни средства от Банка ДСК (сключен е бил договор за ипотечен кредит №.4258/11.10.10, по който съсобствениците са съдлъжници, и той е обезпечен с ипотека въорху закупения имот). Като е обсъдил релевираните в исковата молба твърдения – за вече реално изплащане само от ищцата на част от цената при сключването на сделката и на друга част–чрез извършени погашения по договора за ипотечен кредит за периода до 7.07.16 и прекратена съсобственост поради изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване на банката за остатъка от кредита предвид обявяването му за предсрочно изискуем, съдът е намерил, че тези факти са установени от събраните доказателства и следователно ответната страна, като съдлъжник, дължи половината от така платената сума. Посочил е, че от една страна липсват доказателства платената от П.А. при подписването на нотариалния акт сума да съставлява парични средство на ответника, а от друга не е установено и погасяването на вноските от нейна разплащателна сметка да е ставало със средства, внасяни на нейно име именно във връзка с кредита от А. или от трети лица /доколкото са постъпвали суми от такива, изплатените от сметка на ищцата задължения за потребена електроенергия от бащата на ответника ги надвишават/. За неоснователно е намерено и възражението, че с получаване на половината от стойността на имота при извършената публична продан А. е получила и стойността на платените от нея суми за погасяване на кредита. Отразено е, че при получаване на продажна цена, всеки от съсобствениците получава парична равностойност на дела му от съсобствения имот – но тя не включва сумите, които всеки от съдлъжниците е платил в повече за погасяване на тегления заем за закупуването на имота.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на същата разпоредба за всеки отделен случай. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът посочва законовият текст на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – а словом твърди, че е налице произнасяне по съществен материалноправен и процесулноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона-без, обаче, да формулира такъв, без да обосновава хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и без да сочи практика предвид чл.280 ал.1 т.1 ГПК /вместо това излага, че решението е довело до отнемане на имуществените права на ответника по отношение на съсобствена вещ/. Доколкото е налице позоваване на очевидна неправилност, се сочи, че са пренебрегнати права на ответника по постановени предходни решения в спор с ищцата.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Касаторът на практика се позовава общо на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – но изложението му не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая липсва какъвто и да е ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос – вместо такъв се излага единствено оплакване, че решението е довело до отнемане на всички имуществени права на ответника по отношение на съсобствената вещ. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се посочи, че въззивната инстанция е изложила подробни съображения във връзка с възражението за водено между страните предходно дело за делба на съсобствения имот-като в рамките на същото претенцията по сметки на ищцата е намерена за преждевременно предявена (предвид формираната задължителна практика във връзка с чл.127 ал.2 ЗЗД), а настоящата такава се основава на новонастъпили факти и обстоятелства във връзка с вече изплатени суми от съдлъжника в по-голям размер и за по-голям период, прекратяване на съсобствеността чрез съдебна делба и настъпило удовлетворяване на банката при извършената публична продан предвид обявяване на останалата част от кредита за предсрочно изискуем.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като, макар по делото да са приложени два броя отговори на касационната жалба /с посочване, че изхождат от адв.И. Г. като пълномощник на П.А./, те са неподписани и не обективират надлежно изразена воля.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.239/30.05.18 по г.д.№.233/18 на ОС Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: