О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
[населено място] ,16,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на седми март,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2151/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 21/22.01.2015 год. по т.д.№ 1063/2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 157/10.12.2013 год. по т.д.№ 98/2011 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е призната за установена, по предявения от ответника [фирма] срещу ищеца и настоящ касатор инцидентен установителен иск, нищожността на сключения между страните на 25.10.2010 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен така сключения предварителен договор,вкл. предвид установената му нищожност, като привидна сделка. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение,като потвърдило първоинстанционно решение, постановено по непредявен от ответника иск,тъй като липсва надлежно предявен инцидентен установителен иск / касаторът твърди,че нищожността е предявена с възражение /,вкл. предвид нередовност на исковата молба по този иск,с оглед незаплатена по същия държавна такса.В евентуалност касаторът се позовава на въведена от ответника нищожност на предварителния договор,поради липса на съгласие – валидно формирана и изявена воля на дружеството – продавач, в решение на Общото събрание на дружеството,съгласно чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, както и поради привидност на сделката,но не и на основанията на които е прогласена с първоинстанционното решение – поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Недопустимост на решението по инцидентния установителен иск се твърди и предвид недопустимото му съединяване с иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, съгласно чл.367 ГПК.В евентуалност се атакува правилността на въззивното решение,поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доклада – неизготвен такъв от въззивния съд, въпреки установената от същия неправилна правна квалификация на инцидентния установителен иск, както и при неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, във връзка с направеното от ответника оспорване на датата на съставяне на предварителния договор, в качеството му на документ, носещ подписа на оспорващата страна. Касаторът се позовава и на формирани от въззивния съд изводи,основани на факти, невъведени надлежно в процеса от някоя от страните, предвид съобразени от въззивния съд изявления на единия от законните представители на ответника,вместо единствено и само изявленията на назначения на дружеството особен представител,именно с оглед установеното противоречие между тримата / първоначално / законни представители /управители/ на дружеството – ответник, относно позицията му по спора. Решението се атакува и по съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че не подлежи на одобряване предложената в хода на въззивното производство съдебна спогодба. Касаторът твърди, че този извод на съда не е мотивиран,доколкото съдът е извел необосновано съждение за противоречие на спогодбата с добрите нрави. Твърди се и нарушение на чл.236 ал.2 вр. с чл.269 предл.второ ГПК, поради неразгледани от въззивния съд доводи за неправилност на първоинстанционното решение и като цяло несъобразени релевантни за разколебаване извода за привидност на сделката факти, вкл. непроизнасяне по доказателствените искания на ищеца. Предвид последното, въззивното решение се твърди постановено при неприключило съдебно дирене, а и без да са проведени устни състезания.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор .
Конституираното трето лице – помагач на [фирма] – [фирма] – оспорва касационната жалба, вкл. обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване, по съображение,че отговор на никой от формулираните въпроси не е от естество да промени правния резултат,както и поради недоказаност на допълнителния селективен критерий по всеки от тях.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключеният между страните – на 25.10.2010 год.-предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Ответното дружество – продавач по договора – се представлява от трима управители,формиращи противоречиви становища по спора относно действителността на сключения предварителен договор. Назначен е особен представител на дружеството – ответник.В отговор на исковата молба, депозиран в преклузивния за това срок,са изложени обстоятелства и факти,които страната е квалифицирала като обосноваващи извод за нищожност на предварителния договор,поради липса на съгласие – решение на ОС на [фирма] за прехвърляне на имотите,на основание чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, както и за нищожност на същия,като привидна сделка – сключена единствено за осуетяване възможността кредитора на продавача – [фирма] – дружество със седалище П. И., Р. Т.,регистрирано на Б. В. острови, да удовлетвори вземанията си от имуществото – предмет на предварителния договор за покупко – продажбата му, по реда на учредения върху търговското предприятие на ответника особен залог от 07.12.2010 год. / вписан в Търговския регистър на 26.01.2011 год. и в Централния регистър на особените залози при М. на правосъдието – на 19.03.2011 год./. Именно като извършено по този ред, ответникът е противопроставил разпореждане с имотите – предмет на предварителния договор, в хода на съдебното производство,в полза на [фирма], конституирано като трето лице – помагач на ответника /договор с нотариална заверка на подписите от 15.08.2011 год./.Като факти, относими към обосноваване „привидност„ на сключения предварителен договор за покупко-продажба,ответникът е посочил: последващо, спрямо формалната дата на предварителния договор – 26.10.2010 год., сключен на 16.11.2010 год.,за финансиране застрояването на соларен парк върху поземлените имоти – предмет на предварителния договор, договор за заем, вземанията на заемодателя по който са обезпечени чрез учреден особен залог на търговското предприятие на [фирма].Кумулативно с тези обстоятелства,ответникът се позовава и на изключително занижената продажна цена,спрямо действителната пазарна цена на същите имоти.Същите обстоятелства се поддържат и от конституираното трето лице- помагач – [фирма] ,което, впрочем, се позовава и на качеството си на правоприемник на [фирма] по възникналото правоотношение по процесния предварителен договор. Ответникът и третото лице – помагач на страната на същия – оспорват истинността на датата на предварителния договор,както и тази на представените разходен и приходен касови ордери,установяващи разплатена съгласно договора продажна цена,като твърдят изготвянето им на действителна по-късна дата. Антидатирането е обосновано с притовопоставимостта на правата на „Р. технолоджи инк.„ в качеството на заложен кредитор. Първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността на документите, досежно датата, но не е указвал изрично в тежест на ищеца доказване формално посочената,като действителна дата на съставяне на документите, нито в определението по чл.140 ГПК,нито в първото съдебно заседание, по реда на чл.146 ГПК.Представеният по делото оригинал на договора няма нотариална заверка.Представен е препис,с нотариална заверка на датата на представянето му пред Нотариуса – 18.02.2011 година.
С първоинстанционното решение, въпреки дадената в определението по чл.140 ГПК и доклада по чл.146 ГПК квалификация на възприетия, за предявен по реда на инцидентния съдебен контрол,иск за установяване нищожност на предварителния договор за покупко-продажба, като привидна сделка, въпреки изложението на правни изводи относно установяване нищожността на договора като привиден, но и поради кумулативно формирани изводи за нищожността му, като сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави, в диспозитива на съдебния акт е прогласена нищожността на предварителния договор, като сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави.За установяване на тази нищожност съдът се е позовал на въведените от ответника факти и обстоятелства – сключеният договор за заем и учредения в обезпечаване вземанията на заемодателя особен залог на търговското предприятие на ответника. Изводът за привидност на предварителния договор първоинстанционният съд е обосновал единствено със занижената договорена продажна цена.Липсва обоснованост на основанието за нищожност „заобикаляне на закона„, доколкото не е посочена коя законова запрета е преодоляна чрез сключването на предварителния договор.От факта на недоказаност на достоверна дата на предварителния договор ,кореспондираща с формално посочената, съдът е извел умисъл за сключването му с единствената цел за преодоляване противопоставимите права на заложния кредитор, откъдето е обосновал злоупотреба с права,по смисъла на чл.289 ТЗ и на това основание – нищожност на предварителния договор поради противоречие с добрите нрави. Независимо от нищожността на сделката е обоснован извод за неоснователност на иска и предвид липса на активна материалноправна легитимация на ответника, като собственик на имотите – предмет на предварителния договор за покупко-продажба, предвид извършена разпоредителна сделка в полза на третото лице – помагач.
Във въззивната си жалба ищецът е поддържал идентични на настоящите доводи за недопустимост,но съответно на първоинстанционното решение.Относно неправилността му се е позовал на съобразени при формиране изводите на съда твърдения,неизхождащи от особения представител на ответника,без да е конкретизирано съдържанието на тези твърдения, нито обосновано значението им за неправилността на правните изводи по съществото на спора.Нещо повече, видно от поясненията към този въззивен довод,страната визира не въведени ненадлежно твърдения за факти и обстоятелства, а на различни от основанията „липса на съгласие „ и „ привидност „ основания за прогласяване нищожността на предварителния договор. Намира недоказано антидатирането на предварителния договор, а и недопустимо доказването на такова антидатиране, с оглед подписването му от оспорващата го в този смисъл страна – ответника,както и недоказана привидност на сделката / акцентирайки на неконкретизирания от ответника вид – абсолютна или относителна /, но единствено предвид недопустимост на свидетелски показания за установяване на привидност , както и поради съобразяване на пазарна стойност на имотите,като застроени / с фотоволтаична централа /, без застроеното да е предмет на предварителния договор за покупко-продажба.Въззивната жалба не съдържа доказателствени искания във връзка с доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по събирането и проверката на доказателствата или неправилно разпределение на доказателствената тежест.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е предявен от ответника инцидентен установителен иск за установяване нищожност на предварителния договор, поради привидност, на основание чл.26 ал.2 изр.първо,предл.последно ЗЗД.Приел е, че незаплащането на държавна такса за същия,след извършване процесуалните действия по разглеждането му,предпоставя единствено осъждане ответника за последващото й заплащане, каквото е и разпоредено с въззивното решение.Приел е,че доколкото първоинстанционният съд не е разгледал различни от наведените от ответника факти и обстоятелства, единствено неправилно подвеждайки ги под различна от действителната правна квалификация – нищожност поради „заобикаляне на закона„ и „в противоречие с добрите нрави„ – чл.26 ал.1 предл. 2 и предл.3 ЗЗД , вместо „ привидност „ , на основание чл.26 ал.2 изр.първо, предл. последно ЗЗД, не се касае за недопустимо съдебно решение,подлежащо на обезсилване, а за неправилно приложение на материалния закон. Кумулативно съдът е изложил и съображението,че предвид правното основание на главния иск – чл.19 ал.3 ГПК, съдебният акт по който има силата на нотариален акт , съдът е длъжен и служебно да извърши проверка за действителността на сделката, независимо дали спор за това е изрично въведен като предмет на спора от някоя от страните. Относно извода за антидатираност на предварителния договор въззивното решение препраща към мотивите на първоинстанционното, споделяйки ги изцяло и обосновава извод за достоверна дата на договора – 18.02.2011 год. / датата на нотариално удостоверяване дата на представяне на договора пред нотариус /.Формиран е извод за доказана нищожност на предварителния договор като привиден, предвид няколко групи факти, предхождащи по време така приетата за достоверна, по смисъла на чл.181 ГПК, дата на предварителния договор – договорите за заем, за особен залог на търговското предприятие на ответника и данните за вписването му, вкл. факти,установени от служебно извършена от съда справка в търговския регистър,по партидата на страните по спора, в обосноваване свързаност между страните,предвид идентичност в лицето , осъществявало представителство, като управител, за всяка от страните при сключване на предварителния договор.Отчетен е и факта на експертно установено изготвяне на самия предварителен договор в три различни варианта, както и в допълнение занижената в пъти, спрямо данъчната оценка, продажна цена на имотите,предмет на договора.Въз основа на така приетите за установени факти, въззивният съд е обосновал извода за абсолютна симулативност на предварителния договор,сключен с единствената цел да създаде привидно правно положение спрямо заемодателя и заложен кредитор на [фирма].Предвид нищожността на предварителния договор е обоснована неоснователност на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД ,като е споделен и паралелен извод за същата – недоказана легитимация на ответника като собственик на имотите,предмет на предварителния договор за покупко-продажба, с оглед разпоредителната сделка в полза на третото лице – помагач на ответното дружество.
В хода на въззивното производство страните са предложили сключване на съдебна спогодба,при представителство на ответника от управителите, поддържали противна на тази на третия управител / оспорващ я,но вече нямащ правомощия на управител / позиция по основателността на иска,противоречието между които е обусловило и назначаването на особен представител на ответника. Въззивният съд е отрекъл предпоставките за одобряване на съдебната спогодба, с довода, че чрез същата се цели заобикалянето на установената нищожност на предварителния договор и това именно обстоятелство обуславя и нищожността на самата спогодба,ако би била сключена, поради противоречие с добрите нрави.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Може ли инцидентният установителен иск да бъде извлечен от изявленията в отговора на исковата молба или следва да има формиран изричен петитум на инцидентен установителен иск, за да би се произнесъл съда с диспозитив на съдебното решение ? Следва ли да бъдат спазени правилата за размяна на книжата по предявения инцидентен установителен иск?; 2/ Допустимо или неправилно е съдебно решение, постановено по непредявен иск? Допустимо ли е кумулативно обективно съединяване на инцидентен установителен иск в производство по обявяване на предварителен договор за окончателен?; 3 / При направено възражение на ответника за нищожност на предварителния договор, чието обявяване за окончателен е предявено с иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, допустимо ли е съдът да се произнесе с диспозитив на решението си,като обяви договора за нищожен и ако го направи,какво е решението му – недопустимо или неправилно ? ;4/ Как се разпределя доказателствената тежест при възражение за нищожност на договор, подписан от страната , която го оспорва ? Как действа въззивният съд при наведени оплаквания срещу доклада на първоинстанционния съд ? Как действа въззивният съд , когато установи,че правната квалификация на иска,дадена от първоинстанционния съд е неправилна ?; 5/ Как се доказва привидност на договор – с пълно и главно доказване или с косвени доказателства ? Може ли да се оборва достоверност на дата на договор,който е с нотариална заверка на датата от страната,която го е представила ? Чия е в случая доказателствената тежест? ;6/ Каква е компетентността на съда при одобряване на съдебна спогодба и кога съдебната спогодба противоречи на добрите нрави? ; 7/Прехвърляне на собствеността върху имотите, предмет на предварителен договор за покупко-продажба, от продавача на трето лице,след вписване на исковата молба по предявен иск за обявяването му за окончателен,на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, пречка ли е за отхвърляне на иска, съгласно чл.363 ГПК ? ; 8/ Може ли съдът да обоснове решението си на факти, които не са установени по делото и за които няма въведени твърдения от страните? и 9/ Въззивно решение,с което е потвърдено първоинстанционно решение,приело нищожност на договор на основания,различни от споделеното от въззивния съд действително основание, допустим съдебен акт ли е ?
Първите три и девети въпроси са предпоставени от възражението за недопустимост на въззивното решение. Същите не обосновават общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като визират в съдържанието си предпоставки,които не са налице : в отговора на исковата молба е формулиран изричен петитум за установяване и прогласяване на нищожността на предварителния договор,като квалификацията на претенцията като инцидентен установителен иск е дадена от първоинстанционния съд, както в определението му по чл.140 ГПК, така и в доклада по чл.146 ГПК.Ищецът своевременно е получил препис от отговора,съдържащ – независимо от липсата на изрична титулна част „инцидентен установителен иск„ – кореспондиращи си на такъв иск обстоятелствена част и петитум. Същият не е възразил за нередовност на връчването, нито относно дадената от съда квалификация на претенцията. Нередовността,с оглед незаплатена държавна такса по иска,понастоящем е отстранена с допълнителното й присъждане с въззивното решение. Следователно не е налице произнасяне по непредявен изобщо установителен иск, респ. не е налице произнасяне с диспозитив на съдебно решение по възражение за нищожност,каквато хипотеза визират първи,втори и трети въпроси. Относно основанията за нищожност , деветият от формулираните въпроси също не съответства на действителният предмет на произнасяне от първоинстанционния съд, последващо потвърдено от въззивния съд и по отрицателния установителен иск. Първоинстанционният съд,макар и не съобразно всички наведени кумулативно обстоятелства, е изложил мотиви за нищожност на предварителния договор и като привидна сделка, наред с мотивираната нищожност и на други, действително непредявени от ответника основания. В тази хипотеза , произнасянето му в диспозитива на съдебното решение, с прогласяване нищожността на незаявени от ответника основания, вместо заявеното и обосновано като установено в мотивите на съдебния акт,предпоставя очевидна фактическа грешка, която не е порок, водещ до недопустимост на съдебния акт. По-важното в случая е,обаче,че въззивният съд е съобразил произнасянето на първоинстанционния по действително наведените обстоятелства и петитум, като сгрешената правна квалификация на нищожността не предпоставя недопустимост,а неправилност на съдебния акт,поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Впрочем, дори в мотивите на първоинстанционния съдебен акт квалификацията на нищожността като „ заобикаляне на закона „ е само формална и не се подкрепя от обосновка на конкретна законова запрета, преодоляна със сключването на предварителния договор, с цел осигуряване идентични правни последици.Същото касае и мотивирането на „ противоречие с добрите нрави„, като последица единствено от установена „ злоупотреба с права„,по смисъла на чл.289 ТЗ,съгласно която разпоредба се санкционира като недопустимо упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако се извършва само с намерение да се увреди другата / по сделката / страна. Правната квалификация на нищожността на тези две основания изобщо не е съпътствана с мотиви относно установяване елементи от хипотезиса на чл.26 ал.2 пр.2 и 3 ЗЗД.Изводът на въззивният съд,че първоинстанционният съд не е разгледал нещо различно от предявеното, макар интерпретирайки го неправилно, е предпоставил извода за неправилност,но не и за недопустимост на съдебния акт,вкл. по съображения,че съгласно чл.363 ГПК съдът и без позоваване на нищожността на сделката е бил длъжен да изчерпи проверката за нейната действителност,като част от проверката за материалната й законосъобразност. Формална забрана за кумулирането на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД с друг иск не съществува, а допустимостта се преценява за всеки конкретен случай.При това,характеристиката на инцидентния установителен иск изключва релевантност на въпрос относно допустимост на съединението в конкретния случай, тъй като по смисъла на чл.212 ГПК правният интерес от предявяването му е свързан именно с установяване съществуването или несъществуването на правоотношение, от което зависи изходът на делото по главния иск.Касае се за преюдициалност, а не за паралелни и независими правни последици, в който именно случай и с оглед конститутивния характер на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД би било преценимо допустимото им съединяване.
Четвъртата група въпроси също не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивната жалба не съдържа доводи относно съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд , свързани със съдържанието на доклада по чл.146 ГПК и досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса,кумулативно с доказателствени искания във връзка с действително правилната, според въззивника, такава.При това въззивният съд не е приел основателност на инцидентния установителен иск по съображения за непредставени от ответника по същия / ищец по главния / доказателства,за които е носил доказателствена тежест, а съобразно установени по делото, наведени от [фирма], факти и обстоятелства.Нито във въззивната, нито в касационната жалба е посочен факт, който и като резултат от неразпределена доказателствена тежест в процеса, страната – касатор не е могла да докаже.Наведени са единствено несъобразени, но като установени по делото, факти и обстоятелства, което обаче е предмет на преценка за правилност на съдебното решение,съгласно чл.236 ал.2 ГПК.Не всяко процесуално нарушение е съществено и в случая въпросите,относно пропуски в доклада и разпределението на доказателствената тежест в процеса, не са обвързани с такъв касационен довод, който да би обусловил „ същественост „ на нарушението, годна да обоснове промяна в правния резултат.Последният от групата въпроси в п.4 е също ирелевантен, тъй като първоинстанционният съд,както се посочи по-горе, е дал адекватна на действително приетата за правилна от въззивния съд правна квалификация на основанието за нищожност на предварителния договор – и като привидна сделка,вкл. изложил мотиви относно тази привидност.В този смисъл не се касае за непредявена на страните в първоинстанционното производство правилна правна квалификация,която да би обусловила задължение на въззивния съд,съгласно т.2 на ТР № 1/ 2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Първият от групата въпроси по п.5 е фактологичен, а не правен . Отговор на същия може да се даде във всеки конкретен случай, съобразно обстоятелствата,заявени от ищеца,като обуславящи интереса от привидната сделка, както и фактите и доказателствата в подкрепа на тези обстоятелства.Еднозначен,общоприложим във всяка хипотеза на доказвана привидност на сделка, отговор не би могъл да бъде даден, поради което и въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Останалите два въпроса в тази група са предпоставени от оспорената от ответника дата на предварителния договор,като некореспондираща с действителната. В частта относно оспорената дата, която и с оглед предмета на договора не съставлява част от същественото му съдържание / и без дата предварителният договор би бил напълно действителен /, оспорването съставлява оспорване истинността на частен свидетелстващ документ. Въпросът,обаче, е основан на предпоставката, че е налице нотариална заверка на датата на договора, в който случай и оспорването му би съставлявало оспорване на официален свидетелстващ документ. Представеният по делото препис от договора,обаче, е нотариално заверен досежно датата на представянето му пред Нотариуса,което единствено,както правилно е съобразил и въззивният съд,установява съществуването на договора към 18.02.2011 год.,не и по-рано.С оглед така визираната предпоставка, несъответна на фактологията на спора, вторият от въпросите, а като преюдициален за следващия, и третия от въпросите от тази група не съставляват правни – отговор,относно разпределението на доказателствена тежест в така визираната от тях хипотеза, въззивният съд не е имал повод да даде и не е давал.
Отказът на съда да одобри предложена му от страните съдебна спогодба, макар обоснован в мотивите на съдебното решение, не формира сила на пресъдено нещо.Същият,както вече е постановено по ч.т.д.№ 2150 / 2015 год. на настоящия състав ,е касационно необжалваем, тъй като последиците му не са десезиране с правния спор, нито с произнасянето на съда се разрешава материалноправен спор,свързан с /а не съставляващ / предмета на производството. Въпроси, свързани с преценка на законосъобразността на отказа за десезиране, не биха могли да притежават характеристиката на правни, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са включени в предмета на спора по същество и отговор на същите не е обусловил пряко правния резултат по предявените искове.Незаконосъобразността на отказа за одобряване, ако би била налице,не е от естество сама по себе си да обуслови неправилност на правните изводи на съда по предявените искове, нито опорочава процесуалните му действия по формирането на тези му изводи.
Седмият от формулираните въпроси би удовлетворил изискванията за правен,ако не се касаеше за специфика, която въпросът не отчита : продажба в хода на съдебното производство на имущество, върху което е учреден особен залог, в качеството му на елемент от активите на търговското предприятие на продавача по предварителния договор, върху което е учреден залога и в който случай е от значение вписването на особения залог, а не на исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД. Следователно, въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,още повече, че отговор на същия,в удовлетворяващ ищеца вариант, не е от естество да промени правния резултат, при така установената нищожност на предварителния договор.
Осмият от въпросите формално кореспондира с твърдението на страната,вкл. във въззивната й жалба,че първоинстанционният съд е съобразил твърдения,неизходящи от особения представител на ответника. Видно от обстоятелствената част на изложението в п.8, обаче, въпросът е зададен в смисъла, с който е бил релевиран и като въззивен довод,а именно – за порока на първоинстанционното решение, като постановено на основания, различни от действително въведените от страната,вкл. като постановено въз основа на различни от предявените от страната факти и обстоятелства в подкрепа на твърдението й за привидност на сделката. Така и този въпрос,макар с различно съдържание, по същество се отнася до довода за недопустимост на въззивното решение, съображение за липсата на каквато вече бяха изложени.
Необосноваването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и без произнасяне по обосноваваните допълнителни селективни критерии.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21/22.01.2015 год. по т.д.№ 1063/2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :