О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 16.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2570 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК вр.чл.295 ал.1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТД”г.ю.к.” – Б. В. острови срещу Решение № 1499 от 28.06.2017 год. по т.д.№ 2054/2017 год. на Софийски апелативен съд с което САС е потвърдил Решение № 1800 от 28.11.2014 год. по т.д.№ 719/2013 год. на Софийски градски съд с което са били отхвърлени предявените от ТД”Г.ю.к..” [фирма] обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД. Исковете са предявени при условията на частичност – 150000 евро от 440000 евро за всеки един от тях.
Чрез постъпил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са заявени валидни основания за допускане на касационно обжалване. Изразява становище и за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение. Приложен е банков документ за извършено плащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от посочените основания за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
СГС е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД (предпочитан иск) и чл.55 ал.1 ЗЗД (евентуален иск), като твърдението на ищеца е, че в изпълнение на сключен неформален договор за заем е превел по банков път сумата 440000 евро на три транша – 340000 евро на 22.08.2008 год., 50000 евро на 23.01.2009 год. и 50000 евро на 26.01.2009 год. Преводът е бил по банкова сметка на ответника в кипърска банка. С писмена покана от 26.11.2012 год. ищецът е поискал връщане на сумата от ответника и тъй като същият не е сторил това, предявил е претенцията си по исков ред.
Последователно подържаната теза на ответника е, че не е сключвал договор за заем с ищеца и не е получавал парични средства от него, поради което не дължи връщането им.
Първоинстанционният съд е счел исковете за недоказани, поради което е постановил отхвърлително решение по отношение на тях. Сезиран с жалбата на ищеца, Софийски апелативен съд с решението си по т.д.№ 1332/2015 год. е потвърдил първоинстанционния акт.
Касационно обжалване е било допуснато за проверка дали съдилищата не са се произнесли по нередовна искова молба. Решение № 36/21.04.2017 год. по т.д.№ 50057/16 год. състав на ІІІ г.о. на ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане с указания по прилагането на т.5 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК вр. т.4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС – ищецът да уточни в коя от хипотезите на чл.55 ал.1 ЗЗД подържа евентуалния си иск.
С оглед изпълнение на указанията на ВКС за конкретизацията на основанието на евентуалния иск, ищецът е посочил, че го подържа в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД. Представени са и са приети писмени доказателства. Като е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС е приел за недоказано ищцовото твърдение, че преведените от него суми са постъпили в банкова сметка с титуляр ответника по делото, т.е., че сумата реално е преминала в неговия патримониум, независимо дали на договорно или на извъндоговорно основание.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В основната си част, изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба. В частта, съдържаща позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са посочени следните въпроси: „1./ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно, без при анализа на събрания по делото доказателствен материал да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни; 2./ Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните; 3./ Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция, ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения?”.
Конкретна съдебна практика, съобразно задължителните указания в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е посочена.
По отношение на посочените въпроси, предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Въпросите са поставени общо, по естеството си съставляват твърдение за допуснати нарушения на процесуалния закон от страна на САС, като не на последно място следва да се посочи, че въпроси 1 и 3 буквално възпроизвеждат въпросите в предходното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и които вече са били предмет на обсъждане от състава на ІІІ г.о.
Същото касае и въпросите, посочени като такива, попадащи в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросите: „1./ Допустимо ли е въззивният съд с определението си по чл.267 ГПК да приеме за установени определени факти и обстоятелства, а с крайния си акт да приеме точно обратното и не лишава ли това страната от право на защита; 2./ Допустимо ли е след като е постановил определение по чл.190 ГПК и е уважил доказателствено искане, съдът да откаже да направи преценка на твърденията на страната по см. На чл.161 ГПК и/или да приеме, че доказателствените усилия на страната, направила доказателствено искане по чл.190 ГПК са останали безрезултатни,тъй като не са налице предпоставките за представяне на документ, без преди това с изрично свое определение да отмени определението си, с което е доказателственото искане е било уважено?” са били включени в предходното изложение и са били предмет на преценка в предходното производство по чл.288 ГПК.
В разрез с процесуалните рамки на чл.295 ал.1 ГПК е повторното им въвеждане.
Не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по отношение на въпроса на касатора, касаещ първоинстанционното решение на което два пъти е била извършена въззивна проверка по негова жалба: „Когато съдът обяви, че приема заключението на вещото лице, допустимо ли е едва с решението си да „изненадва” страните с превратно редактиране и граматическо тълкуване на заключението с което го отхвърля и не лишава ли това страната от право на защита?”.
Липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол, поради което и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът ще следва да заплати на ответника сумата 9530 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1499 от 28.06.2017 год. по т.д.№ 2054/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Търговско дружество ”г.ю.к.” – Б. В. острови да заплати на [фирма] с ЕИК-131230769 сумата 9530 лв. (девет хиляди петстотин и тридесет лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.