О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 23.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнададесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1082 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], С., район Искър срещу Решение № 1508 от 24.08.2012г. по т.д.№ 1266/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено Решението от 11.11.2011г. по т.д.№ 1605/2010г. на СГС, ТО, 13 състав. С решението на първоинстанционния съд [фирма] е осъдено за заплати на [фирма], [населено място] сумата 46 108лв.-цена на извършени СМР на основание чл.79 ЗЗД във вр. с т.10 от Споразумение от 27.12.2004г. и т. 1 от Споразумение от 01.03.2005г. към договор за наем, сключен на 25.10.2004г., както и сумата 18 615лв. законна лихва върху главницата за периода 01.07.2005г.-30.06.2010г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, иска се отмяната му и постановяването на друго за отхвърлянето на исковете със законните последици. Поддържа се, че допълнителните споразумения от 09.11.2004г., 27.12.2004г., 27.12.2004г. и 01.03.2005г. са във връзка с договора за наем от 25.10.2004г. и са неразделна част от него. Последният е сключен под отлагателното условие по чл.18- договорът за наем влиза в сила след като бъде одобрен от Съвета на директорите на наемодателя [фирма]. Фактът, че такова одобрение не е налице било прието за установено от въззивния съд, от което според касатора следва, че не само наемното правоотношение не е възникнало, но и че не са произвели действие и допълнителните споразумения: Споразумението от 09.11.2004г., съдържащо уговорка за извършване на СМР от наемателя, Споразумението от 27.12.2004г. за задължение за заплащане на направените от наемателя разходи за СМР и срока за плащането им и Споразумението от 01.03.2005г. за установяване размера на разходите за СМР. Посочва се, че тъй като не е налице валидно възникнало между страните облигационно правоотношение /по договор за наем, както твърди ищецът/, то претенцията за подобрения може да се реализира само на плоскостта на чл.55 сл.ЗЗД и то след надлежно доказване на стойността на извършените СМР. Поддържа се, че след като процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищеца като произтичащо от договор за наем, а такова не съществува, то предмет на цесията е несъществуващо вземане. Прави се довод, че извършените СМР и стойността им не е доказана по безспорен начин, че задължението няма падеж, тъй като такъв посочен в споразумението от 27.12.2004г., което не е произвело действие, поради което е неоснователна и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК материалноправни въпроси са: отлагателното условие, при настъпването на което произвежда действие сключения между страните договор, разпростира ли своето действие и върху всички последващи допълнителни споразумения, които по изричната воля на страните са неразделна част от договора, или уговорките в споразуменията следва да бъдат подведени като елемент на преддоговорните отношения; вземане, възникнало от споразумение по повод преддоговорни правоотношения, легитимира ли право на иск по чл.79 ЗЗД или обосновава права на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл.55 сл. ЗЗД. Посочва се допълнителното основание на касационното обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски по представения договор за правна защита и съдействие.
Съставът на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по посочените от касатора материалноправни въпроси:
Въз основа на безспорните факти, заявени в исковата молба: сключен между [фирма] като наемодател и [фирма] като наемател договор от 25.10.2004г. за предоставяне за ползване на четири оранжерии за срок от три години; Споразумение от 09.11.2004г. към договора за наем по силата на което страните са се съгласили, че за експлоатирането на отдадения под наем имот е необходимо извършването на основни ремонти, описани в Приложение № 1, които следва да бъдат извършени от наемателя за негова сметка, но при предсрочно прекратяване на договора ще бъдат заплатени от наемодателя; Споразумение към наемния договор от 27.12.2004г., в което страните са установили, че наемателят е извършил за своя сметка и със свои средства ремонтни дейности /посочени по отделни видове/, засадил зеленчукови култури и е уговорено, че действието на договора се прекратява по взаимно съгласие, като наемодателят се задължава да възстанови в срок до 31.06.2005г. на наемателя направените от него инвестиционни разходи въз основа на оценка на двустранна комисия, да възстанови депозита от 15 000лв., и да заплати стойността на наличната продукция- зеленчукови насаждения; Споразумение към наемния договор от 01.03.2005г., с което е прието, че стойността /посочена по отделни пера/ на извършените подобрения е 46 108лв., а стойността на зеленчуковите насаждения е заплатена и депозитът е върнат; Договор за прехвърляне на вземане от 10.12.2009г., по силата на което [фирма] цедирало на [фирма] вземането си от [фирма], произтичащо от договор на наем от 25.10.2004г. и споразумения от 27.12.2004г. и 01.03.3005г. и цесията е съобщена от стария кредитор на [фирма] на 19.012010г., първоинстанционният съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения въз основа на договор за наем и последващите споразумения, които са приключили с валидно поето от наемодателя задължение да заплати на наемателя установените между страните разходи за СМР. Това вземане на наемодателя е прехвърлено с договор за цесия на ищеца, който се е суброгирал в правата да получи стойността на извършените разходи за подобрения, ответникът не е изложил правопогасяващи и правопрекратяващи възражения, поради което предявеният осъдителен иск е счетен за основателен.
Въззивният съд е приел, че наемният договор не е влязъл в сила. Обосновал е, че съгласно чл.18, той има действие след като бъде одобрен от Съвета на директорите на [фирма]” и самите страни са въздигнали одобряването на договора като условие, пораждащо неговата обвързваща сила. При липса на доказателства за такова одобрение е счел, че извършените от страните действия /предаване на имота, извършване на подобрения в него/ са част от преддоговорните отношения по повод влизането в сила на наемния договор. Мотивирал е, че няма пречка с нарочно споразумение страните да уредят последиците от извършените действия по повод очакваното сключване на наемния договор и именно такъв характер има споразумението от 27.12.2004г. и поетите с него задължения са възникнали валидно, независимо от липсата на сключен договор за наем. По тези съображения и споделяйки изводите на СГС, че ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил или погасил по друг начин задължението си, поето по силата на споразумението за плащане на остойностените по взаимна договореност разходи за извършените подобрения в посочения срок, въззивният съд е потвърдил решението за уважаването на исковете.
1. По поставения от касатора първи материалноправен въпрос за действието на уговорено отлагателно условие за влизане в сила на договора по отношение на последващите споразумения към същия договор е налице произнасяне от въззивния съд, без той да дължи такова.
Възражението на касатора-ответник, основано на текста на чл.18 от договора е направено в писмената защита пред първоинстанционния съд в смисъл, че следва да бъде преценен този текст и фактът, че в дружеството няма данни за валидно взето решение на Съвета на директорите, което да доведе до влизане в сила на договора. Такова твърдение не е било заявено в отговора на исковата молба, на основание чл.146,ал.1,т.4 ГПК наличието на валидно сключен договор за наем е прието за безспорно между страните обстоятелство и ответникът не е възразил по доклада. Възражение, основано на разпоредбата на чл.18 от договора не е заявено и в хода на производството до приключване на устните състезания, поради което и първоинстанционният съд не го е обсъждал в мотивите си. Въведено е като довод във въззивната жалба и независимо от противопоставянето в отговора по чл.263 ГПК, че въззивникът прави възражения и оспорва факти и доказателства, които не са своевременно заявени, въззивният съд е обсъждал преклудираното възражение на ответника.
С оглед на изложеното, не би могло да бъде допуснато касационно обжалване по въпрос, който макар да е разрешен от въззивния съд, представлява недължимо произнасяне по преклудирани като несвоевременно заявени твърдения и възражения.
2. Вторият поставен материалноправен въпрос е свързан с правната квалификацията на иск за вземане, произтичащо от споразумение, сключено в хода на преддоговорни правоотношения. Така поставен правният въпрос е относим към допустимостта на въззивното решение, ако с него е разгледан непредявен иск. Във фазата по допускането на касационното обжалване касационният съд дължи служебна проверка за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на решението. Правната квалификация на иска се извежда от фактическите обстоятелства, заявени в исковата молба, с които ищецът обосновава съществуването на претендираното право и очертава предмета на делото и от заявения петитум. Правната квалификация на иска се явява свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет и обхвата на търсената от ищеца защита-ТР № 2/ 29.02.2012г. по т.д.№ 2/2011 ОСГТК на ВКС. Такова процесуално нарушение в случая не е налице и няма основание за извод, че съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо като постановено извън очертания от ищеца предмет и търсена защита. Когато такова нарушение не е налице, правната квалификация на иска с която е сезиран съдът във всички случаи обуславя правилността на решението, а тази правилност може да бъде проверявана само в стадия на същинското касационно производство по разглеждането по същество на касационната жалба, но не и в предварителната фаза по допускане на обжалването. Поради това и по втория поставен от касатора правен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 1 500лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1508 от 24.08.2012г. по т.д.№ 1266/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Осъжда [фирма], [населено място], район „И.” да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.