О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр.София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 180/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. на Република България за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 943/ 08.07.2009 г. по гр.д. № 1036/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1946/ 2007 г. в частта, в която касаторът е осъден да заплати на К. С. Б. сумата 3 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления, по което наказателното производство е прекратено. В частта, уважаващо исковете, предявени против касатора за разликата над 3 000 лв до 7 000 лв, решението на първата инстанция е отменено и е постановено ново решение, с което въззивният съд е отхвърлил претенцията.
Върховният касационен съд е сезиран с жалба само от П. и само в частта, в която искът е уважен. В отхвърлителната част решението на въззивния съд следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по важен материалноправен въпрос – за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство – който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни в твърде широк диапазон, като касаторът се позовава на решение № 997/ 27.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1784/ 2007 г., решение № 692/ 12.05.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2394/ 2007 г., решение № 94/ 07.11.2003 г. на Бургаски АС по гр.д. № 82/ 2003 г., решение № 31/ 07.05.2003 г. на Сливенски ОС по гр.д. № 194/ 2000 г. Според касатора наличието на различни разрешения относно размерът на обезщетението в сходни случаи обосновава извод за наличие на противоречива съдебна практика. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – К. С. Б. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не се оправдават оплакванията на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на размерите на обезщетенията, определени в решение № 94/ 07.11.2003 г. на Бургаски АС по гр.д. № 82/ 2003 г. и решение № 31/ 07.05.2003 г. на Сливенски ОС по гр.д. № 194/ 2000 г., тъй като цитираните съдебни актове са приложени в копия и без да е установено влезли ли са в сила. Невлезли в сила решения обаче не могат да бъдат основание да се заключи, че практиката на съдилищата е противоречива, тъй като същите могат да бъдат отменени или изменени по реда на инстанционния контрол, т.е. размерът на обезщетението в посочените актове не е определен със сила на пресъдено нещо. Следователно обсъждането на изводите, направени от решаващите съдилища в посочените два акта, с цел обосноваване на противоречива съдебна практика, не е допустимо.
Решение № 997/ 27.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1784/ 2007 г., доколкото не подлежи на обжалване в частта, касаеща разглеждането на спора по същество, е годен акт за установяване на съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. То обаче не е постановено по сходен случай с този, по който е издадено атакуваното въззивно решение. Видно от мотивите на ВКС, разглеждан е казус на обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, по което обвиняемият не е бил задържан под стража. По настоящето производство такова задържане като мярка за неотклонение е било постановено срещу ищеца, а това е съществено обстоятелство при определяне на размера на обезщетението. Ето защо не може да се приеме, че има противоречие между двете решения.
Що се касае до решение № 692/ 12.05.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2394/ 2007 г., то със същото е определено обезщетение в размер 5 000 лв – т.е. повече, отколкото касаторът е осъден да заплати в настоящето производство. Така че основание да се оплаква от решението би имал не ответникът, а ищецът по спора. Вън от изложеното, и в този случай не може да се установи дали казусът е сходен, тъй като от мотивите на решението не може да се прецени доколко повдигнатото обвинение е повлияло върху психическото състояние на обвиняемия и в каква степен е засегнало личният му живот. Във всеки случай разликата в обезщетенията, които се определят по справедливост, не е толкова съществена, че да определи приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 943/ 08.07.2009 г. по гр.д. № 1036/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: