О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 23.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 4505 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 1153/ 29.01.2015 година К. Г. П. от [населено място] чрез адв.Х. Н.-Й. САК, служебен защитник, обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1118 от 15.05.2014 година по ч.гр..д. Nо1622/ 2014 год. на АС- София , с което е потвърдено протоколно Определение от 12. 12. 2013 год. за по гр.д. Nо 330/ 2013 година на ОС- София , ГК с което е отхвърлено искане за допускане на главно встъпване по чл. 225 ал. 1 ГПК.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на закона и трайно установената съдебна практика. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на съответната инстанция за конституиране на главно стъпилата страна.
С частната касационна жалба , искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по въпроса за възможността да се допусне главно встъпване в рамките на висящ исков процес, когато молителя главно- встъпващо лице претендира спорното право за себе си.
По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба от адв.В. Н., процесуален представител на Ж. „Ж.ч.“ [населено място] , с който се поддържа, че искането за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено поради липса на предпоставките на закона – чл. 280 ал.1 т.1 ГПК респ. не са налице основания да бъде уважена по частната касационна жалба същество, тъй като липсва правен интерес от търсената защита.
По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба и от адв. Е. В., процесуален представител на [община], с който се поддържат доводи за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт- ТР 1/09.12.2013 год. т.9 б.“б‘ ГПК , преграждащ развитието на исковото производство по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима .
Съдебното исково производство е образувано по иска на Ж. „Ж. ч.“ [населено място] срещу [община] за сумата 139 000 лв., съставляващи имуществени вреди в резултат на виновни действия и бездействия на органите на Общината касаещо незаконосъобразно учредяване право на строеж , разходи по проектиране на сградата и строителството / СМР/ до етапа на отмяна на заповедта.
С молба от 11.12.2013 година , в хода на производството пред първата инстанция К. Г. П. е направило искане поп реда на чл. 225 ГТПК за главно встъпване в процеса , с твърдението , че има самостоятелни права по отношение предмета на спора, тъй като Ж. “Ж.ч.“ няма вещни права по отношение на недвижимия имот, в който е извършено незаконното строителство, след като отстъпеното право на строеж от 1995 година е погасено по давност.
С протоколно определение от 12. 12. 2013 година състав на Софийския окръжен съд е оставил без уважение искането по чл. 225 ал.1 ГПК с довод, че искането на К. П. по чл. 225 ал.1 ГПК е процесуално недопустимо. Отказът да се допусне участието на К. П. като главно встъпила страна е мотивиран от становището на съда , че допустимостта на искането по чл. 225 ал.1 ГПК предполага тъждественост на предмета на спора по първоначалния иск и този , предявен от страната , желаеща главно встъпване в процеса, каквато тъждественост липсва след като молителят К. П. има твърдения , че е собственик на имота , в който е изградена незаконната постройка , но няма искане за присъждане на сумата.
Втората инстанция е потвърдила определението за недопускане участието на К. П. като главно встъпила страна по висящия исков процес , с мотива , че страната заявила искане по чл. 225 ал.1 ГПК следва не само да заявява самостоятелни права , но и да претендира спорното право за себе си ., каквото искане по делото няма.
След преценка на данните по делото в контекста на разясненията по ТР 1/2000 год. на ОСГТК на ВКС ,настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК т.е. в хипотеза на разрешен правен въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС.
С приетото ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , с разясненията по т.9 б.“б“ се излагат съображения не само от гл.т. на допустимост на обжалването на определенията с които се отказва допускане участието на главно встъпило лице по висящ исков процес на две по висши инстанции, но и от гл.т. на материално-правни предпоставки за допускане участието на главно встъпила във висящия процес страна по реда на чл. 225 ал.1 ГПК.
С посоченото ТР на ОСГТК на ВКС се дава отговор на поставения правен въпрос на предпоставките при които законодателят допуска обективно съединяване на искове с нова страна , но при същия предмет на спора . Както е посочено в разясненията , за да има тъждественост главно встъпилото лице следва да претендира спорното право за себе си , изцяло или отчасти, изключвайки възможността правото да принадлежи / изцяло или отчасти/ на някоя от главните страни по висящия спор. След като преценката на решаващия, а така и на контролиращия съд , се базира именно на тези критерии, то не може да се приеме за основателен поддържания с частната касационна жалба довод , че с обжалваното, постановено от въззивния- апелативен съд определение не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС.
Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 1153/ 29.01.2015 година, заявена от К. Г. П. от [населено място] чрез адв.Х. Н.-Й. САК, служебен защитник, за отмяна на Определение Nо 1118 от 15.05.2014 година по ч.гр..д. Nо1622/ 2014 год. на АС- София , с което е потвърдено протоколно Определение от 12. 12. 2013 год. за по гр.д. Nо 330/ 2013 година на ОС- София , ГК с което е отхвърлено искане за допускане на главно встъпване по реда на чл. 225 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :