4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 12.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4891 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Ж. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 256 от 14.07.2017г. по в.гр.д. № 274 по описа за 2017г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 164 от 23.12.2016г. по гр.д.№ 417/2016г. на Районен съд Свиленград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. В. Б. против Г. Ж. Г., на основание чл.45 ал.1 ЗЗД иск за сумата до 5 000лв. и вместо това е постановено друго, с което същият е уважен до посочената сума от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на причинено от ответника счупване на челюстта на 21.08.2011г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата и е потвърдено решението в останалата част, с която е отхвърлен иска и са присъдени съответните разноски.
Въззивният съд е приел, че при възникналото на 21.08.2011г. в [населено място] между страните по делото, физическо съприкосновение, ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в двойно счупване на долната челюст с разместване, в резултат на което в продължение на шест месеца ищецът е понасял болки и страдания. При определяне на размера на дължимото обезщетение, освен установените по делото факти, че ищецът е претърпял спешна операция, в продължение на месеци е изпитвал болки, не е могъл да се храни, приемал е само течности със сламка, отслабнал е, бил е неработоспособен, причинената му телесна повреда е довела до явна психическа и социална промяна в ищеца, съдът е съобразил и установения по делото факт, че до физическото съприкосновение се е стигнало заради действие на ищеца – той е хвърлил на земята мобилния телефон на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Независимо, че са му били дадени изрични указания, касаторът нито в основното си изложение, нито във второто представено от него – уточнително изложение, не е формулирал конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е налице някое от изчерпателно посочените в закона специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Като се позовава на всички тях, касаторът развива – и в жалбата си, и в двете изложения само доводите си за неправилност на постановения въззивен акт, които са в следния смисъл: Счита, че неправилно съдът е приел, че не е налице изтекла погасителна давност както по главния иск по чл.45 ЗЗД, така и по иска по чл.86 ЗЗД. Твърди, че възможността за искане на доказателства е преклудирана поради изтичане на срока и въззивният съд, неправилно е допуснал събирането им, с определението си от 21.06.2017г. Оспорва достоверността на ангажираните гласни доказателства, като счита че въззивният съд е допуснал двоен стандарт, като е отказал да приеме като доказателства, документите съдържащи се в наказателна преписка от досъдебното производство, а е кредитирал съдържащите се свидетелски показания. Не счита за правилен отказа на съда да приеме наличието на действия при „неизбежна отбрана”, излага тезата си за допуснато нарушение на принципа „ne bis in itdem”, установен в ТР № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС и оспорва размера на присъденото обезщетение, който счита, че е завишен. Твърди, че постановеният въззивен акт противоречи на решение № 222 от 2.07.2010г. по гр.д.№ 177/2010г. , на т.6 и т.7 от ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК и на влязло в сила решение № 385 от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 470/2011г. на АС Пловдив /недопуснато до касация с определение № 740 от 19.10.2012г. по т.д.№ 1285/2011г. на ІІ т.о. на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не е налице нито общо основание за допустимост /поради липса на поставени въпроси/, нито специалните. Претендира направените разноски за отговор за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реално заплащане на които установена с представен договор за правна защита и съдействие от 21.08.2017г., където договореното възнаграждение е отразено, че е платено в брой.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на общо основание за допустимост, доколкото касаторът само е изложил доводи за неправилност, без да постави нито един конкретен материално правен или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на спора. Съгласно разясненията, посочени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед изхода от спора, направеното искане и представените доказателства, установяващи че ответникът е заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение за „изготвяне на отговор на касационна жалба по в.гр.д.№ 273/2017г. на Х.” в размер на 500лв. /вж. на стр.40, договор за правна защита и съдействие от 21.08.2017г./, на основание чл.78 ал.3 ГПК, следва касаторът да бъде осъден да заплати посочената сума.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 256 от 14.07.2017г. по в.гр.д. № 274 по описа за 2017г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.2 офис 2, Адвокатско дружество „И. и Г.” да заплати на Б. В. Б. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място] [улица],адвокат К. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.