О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 11.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 845 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. К. Д. против решение № 139 от 18.05.2011г. по гр.д.№ 249/2011г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 494 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 313/2008г. на РС-Хасково. С последното, съдът се е произнесъл по претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН, предявена в производство по делба от П. К. Т., като е осъдил касаторката да му заплати сумата 9819,72 лв., с която е спомогнал да се увеличи наследството, оставено от баща им К. Т. П., починал на 05.12.2005г., като е дал посочената сума за закупуване на ? ид.ч. от апартамент в [населено място],[жк][жилищен адрес].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 12, ал.2 от ЗН, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, изразяващи се в това, че съдът не е изследвал въпроса дали дадените средства са вложени в апартамента и дали заявителят на претенцията не е бил възнаграден по друг начин, както и за нарушение на Закона за деноминацията.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН има облигационен характер и е основателна само при наличие на предпоставките в този текст. Твърди се противоречие на въззивното решение с Р № 62 от 01.03.2006г. по гр.д.№ 763/2005г. на І гр.о., 2. следва ли да се приложи Закона за деноминацията щом се касае за облигационно отношение. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 782/05.12.2005г. по гр.д.№ 568/2005г.І гр.о.3.решението не е съобразено с доказателствата, защото не са доказани предпоставките на чл. 12, ал.2 от ЗН, защото не е установено дали заявителя на претенцията не е възнаграден по друг начин.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството е по извършване на делбата. До делба е допуснат апартамент в [населено място],[жк][жилищен адрес] придобит с договор от държавата на 05.03.1992г. от И. В. В. и К. Т. П.. Последният е починал на 05.12.2005г. и е наследодател на П. К. Т. и Т. К. Д.. Апартаментът е струвал 19445 лв. От показанията на всички разпитани свидетели и в двете фази на производството, се установява, че за закупуване частта на К. П., синът му П. Т. е дал 10 000 лв. Свидетелите знаят този факт от наследодателя и от лични впечатления и показанията им не са оборени.
Въззивният съд е приел, че претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН е доказана и основателна, поради което я е уважил.
По първият правен въпрос за облигационния характер на претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН, възивният съд не е приел нещо различно. В цитираното решение са разгледани предпоставките на тази претенция, които са доказани в хода на производството. В тежест на касаторката е било установяването, че заявилият претенцията наследник е бил възнаграден по друг начин, тъй като той не е длъжен да доказва отрицателни факти. По делото обаче липсват доказателства за това. Напротив установено е, че той е подобрявал имота и се е грижил за баща си. Следователно решението не е постановено в противоречие с Р № 62 от 01.03.2006г. по гр.д.№ 763/2005г. на І гр.о, с което е разгледан характера и предпоставките на претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН.
Вторият въпрос – следва ли да се прилага към сумата Закона за деноминацията щом тя има облигационен характер, следва да се отбележи следното: Претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН става изискуема с откриване на наследството. Наследството, оставено от К. Т. П. е открито на 05.12.2005г., след влизане в сила на ЗД – 05.07.1999г. Нейната стойност е увеличението на наследството, което може да е в пари, труд, или друг принос. П. Т. е заявил увеличената стойност на наследството в резултат на дадена от него парична сума. Той спомогнал да се купи ? от апартамента. Наследството се е увеличило със стойността на ? от апартамента към 2005г – откриването на наследството. Той обаче претендира само дадената от него сума и му е присъдена половината от цената на апартамента към момента на покупката, макар, че към момента на откриване на наследството тази стойност е по-голяма. Не се касае за заем, който е даден на наследодателя, а за увеличаване на наследството, открито след влизане в сила на Закона за деноминация. Затова претендираната сума не подлежи на деноминиране. От покупката на апартамента през 1992г. до откриване на наследството ищецът не е претендирал връщане на дадената от него сума. Тя е вложена в покупката на апартамента. С претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН не се претендира дадената сума, а увеличението на наследството. В конкретния случай увеличението може да е и по-голямо, т.е. то се равнява на стойността на половината апартамент, но предмет на претенцията на заявителя е само дадената от него сума. Щом не е налице облигационно вземане от преди влизане в сила на ЗД, то няма основание за прилагане на този закон. Затова цитираното решение е неотносимо, т.е. не е налице противоречива съдебна практика.
Третият въпрос не е правен, а касае оплакване за необоснованост на решението, която не е основание за допускане до касация. Въпреки това следва да се отбележи, че касаторката, при нейна доказателствена тежест, не е ангажирала доказателства брат й да е бил възнаграден по някакъв начин, поради което въззивното решение не противоречи и на третото цитирано решение Р № 62 от 01.03.2006г. по гр.д.№ 763/2005г. на І гр.о
Или в обобщение и по трите въпроса не се установява противоречие на въззивното решение с казуалната практика на ВКС, поради което няма основание за допускане до касация. Основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК не е налице, тъй като не се твърди и доказва противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, а основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК не е налице, тъй като въззивното решение не противоречи на представената казуална съдебна практика. Тя не е противоречива.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 18.05.2011г. по гр.д.№ 249/2011г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. К. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: