О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 24.04. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3126/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Д. – гражданин на И., чрез процесуалния му представител адв. В. Д., срещу решене № 1653 от 11.07.2017 г., постановено по в. т. д. № 1150/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение от 24.10.2016 г. по т. д. № 110/2014 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявените от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ искове за прогласяване недействителност на решения, взети от Н. О. О Р. в качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, както следва : 1/ решение от 08.10.2013 г. за назначаване на Р. А. Д. за нов управител и за смяна на седалището и адреса на управление на дружеството; и 2/ решение от 13.02.2014 г. за приемане на нов съдружник в дружеството – Р. А. Д..
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по основателността на предявените искове. Навеждат се оплаквания за неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и за необоснованост на изводите на въззивния съд за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес и наличие на по-рано заведено дело между страните с идентичен спорен предмет.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] /н./ с предишно наименование [фирма]. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на надлежно обосновани и доказани основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Заявено е искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.47/2009 г./, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да обезсили решението на Софийски градски съд и да прекрати производството по предявените от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ искове за установяване недействителност /нищожност/ на взетите от Н. О. О Р. като едноличен собственик на капитала на [фирма] решения от 08.10.2013 г. и от 13.02.2014 г., Софийски апелативен съд е приел, че исковете са процесуално недопустими, което обуславя недопустимост на решението на първоинстанционния съд за тяхното уважаване.
След анализ на твърденията в исковата молба, че решенията от 08.10.2013 г. и от 13.02.2014 г. са недействителни по причина, че не изхождат от ищеца като действителен едноличен собственик на капитала на [фирма], а са взети от Н. О. О Р., който не е имал качеството съдружник или едноличен собственик на капитала, въззивният съд е направил извод, че с предявените искове ищецът цели да установи нищожност на решенията като взети извън компетентността на едноличния собственик на капитала по чл.147, ал.1 ТЗ. Предвид установителния характер на исковете, съдът е приел, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на същите е наличието на правен интерес да ищеца от търсената с тях съдебна защита. При преценката на правния интерес съдът е изходил от разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, че самостоятелен иск за прогласяване нищожност на решение на общо събрание на търговско дружество е допустим единствено ако решението не подлежи на вписване или ако подлежи на вписване, но не е вписано; ако решението вече е вписано в търговския регистър, пътят на защита срещу него е чрез предявяване на иск за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство – чл.29, ал.1 ЗТР, с последиците по чл.30, ал.1 ЗТР – заличаване на вписаното обстоятелство, което поради нищожността на дружественото решение не е възникнало валидно. С аргумент, че законът не предвижда аналогична на уредената в чл.30 ЗТР последица по отношение на решенията, с което се уважава установителен иск за нищожност на подлежащо на вписване и вече вписано решение на общото събрание, въззивният съд е мотивирал становище, че предявяването на такъв иск е самоцелно и лишено от правен интерес, защото няма да доведе нито до заличаване на вписаното обстоятелство, нито до ефективна защита на твърдените от ищеца права. Въззивният съд е взел предвид признанието на ищеца в уточнителна молба от 13.08.2014 г., че двете оспорени решения са вписани в търговския регистър, и след служебна справка в регистъра е установил, че вписването е извършено преди подаване на исковата молба по делото на 02.04.2014 г. Съобразявайки факта на вписването и разясненията в цитираното тълкувателно решение, съдът е формирал извод, че предявените искове за установяване нищожност на вече вписаните решения са недопустими поради липса на правен интерес. Изложил е съображения, че крайната цел на ищеца – да заличи вписаните въз основа на нищожните решения обстоятелства, е правно непостижима чрез установяване на нищожността, респ. че тази цел би могла да бъде постигната единствено чрез иск по чл.29, ал.1 ЗТР, какъвто не е предявин.
Недопустимостта на иска за прогласяване нищожност на решението от 08.10.2013 г. е мотивирана и с друг самостоятелен извод, основан на разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК. От данните по делото съдът е установил, че пред Софийски градски съд е висящо т. д. № 546/2014 г., образувано по подадена на 05.02.2014 г. искова молба, с която ищецът е предявил против ответника идентичен иск за установяване нищожност на решението от 08.10.2013 г. като взето извън пределите на компетентност на едноличния собственик на капитала, изпълняващ съгласно чл.147, ал.1 ТЗ функциите на общо събрание. Предвид обективното и субективно тъждество между делата и обстоятелството, че производството по конкретното дело е заведено по-късно, въззивният съд е направил извод, че искът за установяване нищожност на решението от 08.10.2013 г., с който е сезиран, е процесуално недопустим и образуваното по повод на него исково производство подлежи на прекратяване.
Настоящият състав на ВКС, намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът – ищец се е позовал на основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /приложима редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика в решение № 76/08.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., по следния значим за изхода на делото правен въпрос : „Установяването на нищожността на подлежащо на вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията решение на Общото събрание на съдружниците в търговско дружество с какъв иск следва да стане : с иск по чл.124, ал.1 от ГПК или чрез иск по чл.29 от ЗТР”. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се поддържа с твърдения, че „от страна на въззивния съд е даден отговор на следния въпрос, в противоречие с практиката на съдилищата” : „П. дялове от капитала на търговско дружество има ли интерес да предяви иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това”. В раздел ІV на изложението касаторът е посочил, че „въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл.281, т.3 ГПК, а именно – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост”, и е изложил оплаквания за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане на касационно обжалване /чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК в ред. от ДВ бр.59/2007 г. и ДВ бр.47/2009 г./ са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които не се преценяват в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК и по повод на които решението не може да се допусне до касационен контрол. Поради изложеното доводите в раздел ІV на изложението, както и съжденията в раздел ІІІ относно последиците от обявяване на едноличния собственик на капитала в несъстоятелност и незачитането им от въззивния съд, не следва да се обсъждат при произнасянето по предпоставките за достъп до касационно обжалване.
Въпросът с какъв иск следва да се установи нищожността на подлежащо на вписване в търговския регистър решение на общо събрание на търговско дружество е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на този въпрос е обусловило изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените от касатора установителни искове и прекратяването на делото по тях като недопустимо. Принципен отговор на поставения въпрос е даден в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, според което защитата срещу нищожните решения на органи на търговско дружество, които подлежат на вписване в търговския регистър, се реализира чрез установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, съответно чл.124, ал.1 ГПК, ако решението не е вписано, а ако решението е вписано – с иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.29 ЗТР. Разграничението на исковете е продиктувано от целената от ищеца защита – чрез установяване нищожност на решението /съобразно изяснените в т.1 на тълкувателното решение критерии/ да се заличи вписаното въз основа на него обстоятелство, което по причина на нищожността не е могло да възникне валидно. Аналогично становище е застъпено в решение № 76/08.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., с което касаторът е обосновал допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, и служебно известното на състава на ВКС решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че защитата срещу вписано в търговския регистър нищожно решение на едноличния собственик на капитала на Е. /в хипотезата на невзето решение, предвид липса на представителна власт на пълномощника, приел решението от името на едноличния собственик на капитала/ се осъществява чрез иск по чл.29 ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство. В конкретния случай по делото са предявени искове за установяване нищожност на решения на едноличния собственик на капитала на дружеството – ответник, за които е установено категорично, че са вписани в търговския регистър преди завеждане на делото. Предвид фактите, релевантни за определяне на приложимата искова защита по делото, решаващият извод на въззивния съд за липса на правен интерес от целеното съдебно установяване и за недопустимост на исковете е изграден в съответствие със задължителната практика на ВКС и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия формулиран в изложението правен въпрос.
Вторият въпрос е зададен абстрактно, не кореспондира с мотивите към обжалваното решение и не е обсъждан от въззивния съд при преценката за допустимост на исковете. За да счете исковете за недопустими, въззивният съд е съобразил факта на вписване в търговския регистър на оспорваните като нищожни дружествени решения, препятстващ възможността установяването на нищожността да доведе до заличаване на вписаните въз основа на нищожните решения обстоятелства /промени в персоналния състав и в управлението на дружеството и промяна на седалището и адреса на управление/. При формиране на изводите за недопустимост на исковете съдът не е обсъждал хипотетичния правен интерес на придобилия дялове от капитала на търговско дружество да предяви установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за защита на правата си, нито е отрекъл правото на такъв иск в случаите, когато той е допустим. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, в какъвто смисъл са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Самостоятелна пречка за допускане на касационното обжалване е и липсата на представени от касатора съдебни актове – влезли в сила решения на други съдилища /т.3 от посоченото тълкувателно решение/, доказващи противоречива съдебна практика по поставения въпрос.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1150/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решене № 1653 от 11.07.2017 г., постановено по в. т. д. № 1150/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :