4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С., 11,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 748/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ А. за специализирана медицинска помощ – медицински център – С. И. Р.” ООД –[населено място] против решение от 17.05.2010г. по гр.д. №208/2010 г. на Ш. окръжен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e заявил, че с решението си както първостепенния, така и въззивния съд са се произнесли по „съществен материален и процесуалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по прилагане на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 4, 5, 35 и 45 ЗЗО.” Развит е довод, че съдилищата се били произнесли извън рамките на сезирането си, тъй като „ видно от мотивите на двете решения е че там е визирано произнасяне в смисъл че атакуваните текстове не са нищожни, поради това че не противоречат на чл.4 ЗБНЗОК за 2007 и 2008г.” Посочено е във връзка с това оплакване, че правния въпрос бил- „ съгласно разпоредбите на кой нормативен акт следва да се произнесе съда по предмета на спора и кой от тях следва да обуслови правните изводи на съда по конкретното дело”. Изложени са общи доводи за наличие на непълнота и противоречие на нормите на ЗЗО, ЗБНЗОК за 2007 и 2008г и НРД за 2006г.,както и е посочено / също общо/ че е налице противоречива практика по прилагане нормите на НРД от 2006г.Изложено е разбирането на страната, че с „ еднозначно решение” по спора ще бъде даден принос в прилагането и тълкуването на закона с кои норми следвало да се съобрази гражданския съд – с подзаконовия нормативен акт или с нормите на ЗЗО, като се вземе предвид и отмяната на текстовете на НРД от 2006 г. или с разпоредбите след отмяната им или с постановеното решение № 2 /07г. на КС на РБ. Страната е развила и разбирането си за правната същност на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като е посочено че било налице „ касационното основание от значение за развитие на правото”, тъй като няма практика на ВКС. Приложени и цитирани като противоречиви са решение № 2/07г. на КС на РБ и две решения на Върховния административен съд.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда.Следователно, не може да бъде разглеждан като релевантен хипотетично поставения въпрос – „съгласно разпоредбите на кой нормативен акт следва да се произнесе съда по предмета на спора и кой от тях следва да обуслови правните изводи на съда по конкретното дело”.
Доколкото страната е сочила довод за недопустимост на решението във връзка с твърдението й , че съдилищата са се произнесли извън своите правомощия / изведено от развитите оплаквания /, то този въпрос следва да бъде разгледан служебно от настоящият състав с оглед приетото с т.1 на цитираното тълкувателно решение. От изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба се извежда и даденото правно основание на иска- претенцията е била свързана с искане за прогласяване нищожност на конкретни клаузи от индивидуални договори №27-319/26.03.2007г. и №270296/07.03.2008г.,сключени между страните, на основание противоречие и заобикаляне на закона. При тези фактически данни, правилно съдилищата са квалифицирали иска по чл.26, ал.1 ЗЗД. Доколкото същото оплакване е било предмет на разглеждане и от въззивния съд по отношение на първоинстанционното решение, то той е изложил подробни мотиви в тази насока, но страната не е обвързала тези мотиви с правен въпрос. Както районния, така и окръжния съд са разгледали спора във връзка с установените факти по делото и в рамките на сезирането тъй като са изложили мотиви за соченото от страната противоречие с конкретни законови норми, поради което и обжалваното решение е допустимо, постановено на предявеното правно основание и в кръга на правомощията на въззивния съд. В случая доводите на страната са направени при смесване на различни правни категории като- основанието на иска и правната интерпретация на установените факти по спора. Ето защо и развитите общи оплаквания, третиращи разглеждане на спор на непредявено основание нямат относимост към допустимостта на съдебния акт, а така развити съставляват всъщност оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда и поради това са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК/ доколкото поддържане на това основание може да се изведе поради твърдението за противоречива съдебна практика/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не сочи релевантна практика, обективираща разрешаване на конкретен правен въпрос, поради което не обосновава и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Този извод произтича от това, че не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените и обсъдени решения на Върховния административен съд- изрично изброени актовете обективиращи такава практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е подробно развитото й разбиране за приложимостта на различни нормативни актове от гражданските съдилища. В случая предмет на спор не е това кой е приложимия спрямо конкретно здравноосигурително правоотношение закон с оглед защитата на правата на здравно осигуреното лице, а нищожността на конкретни текстове от сключен между страните договор с оглед осъществяване на предпоставките на чл.26, ал.1 ЗЗД. В този смисъл и посоченото развито разбиране на страната е свързано с правните последици от отмяната на конкретни текстове от НРД за 2006г., а не относимостта на тази отмяна спрямо предмета на иска и съответно спрямо изводите на въззивния съд, поради което не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване.Освен това както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната, тъй като изброяването на нормативни актове не съставлява такова посочване/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за основателност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.05.2010г. по гр.д. №208/2010 г. на Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: