3
определение по гр.д.№ 491 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
[населено място], 18.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 491 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. М. и Надежда И. М. срещу решение № 333 от 16.12.2009 г. по в.гр.д.№ 360 от 2009 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 34 от 10.03.2009 г. по гр.д.№ 466 от 2007 г. на Р. районен съд за отхвърляне на предявения от Й. Д. М. и Надежда И. М. срещу М. В. Б., Ж. К. Н. и С. К. Л. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на продадена с нотариален акт № 55, том I., рег.№ 2391 по нот.д.№ 427 от 10.10.2007 г. част от съсобствен имот, представляващ УПИ XIV-1430, 1431, 1432 в кв.109 по плана на[населено място], целия с площ от 778,14 кв.м. заедно с построения в него гараж с площ от 18 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 100 от 01.03.1995 г. по гр.д.№ 1430 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 1072 от 20.07.1974 г. по гр.д.№ 478 от 1974 г. на ВС, Първо г.о. по въпросите: за предпоставките за възникване на съсобственост при влизане в сила на нов регулационен план, предвиждащ образуване на общ парцел от няколко отделни маломерни имота и затова дали в тези случаи за прехвърлянето на един от маломерните имоти се изисква съгласие от останалите съсобственици.
Ответниците по жалбата М. В. Б., Ж. К. Н. и С. К. Л. не вземат становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, въззивният съд е приел , че ответниците не са били длъжни да предложат на ищците да изкупят притежавания от тях имот преди да се разпоредят с него с нотариалния акт от 10.10.2007 г., тъй като между тях и ищците не съществувала съсобственост. Действително, по силата на регулационен план на[населено място], одобрен с решение на О. съвет на [община] № 59 от 14.12.2001 г., влязъл в сила на 21.08.2002 г., от маломерните имоти на ищците и на първите две ответници бил образуван един общ парцел XIV-1430, 1431, 1432. Този регулационен план обаче не бил приложен в срока, посочен в пар.6, ал.3 от ПР на ЗУТ, поради което и съгласно пар.8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на този план било отпаднало и съсобствеността между ищците и ответниците- прекратена.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение посочените от касаторите правни въпроси /за предпоставките за възникване на съсобственост при влизане в сила на нов регулационен план, предвиждащ образуване на общ парцел от няколко отделни маломерни имота и затова дали в тези случаи за прехвърлянето на един от маломерните имоти се изисква съгласие от останалите съсобственици/ са съществени за изхода на спора по конкретното дело. Решаването на тези въпроси зависи от решаването на въпроса дали предвиденото в пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ отпадане на отчуждителното действие на регулацията настъпва по силата на закона или едва след провеждане на предвидената в пар.8, ал.2 от ПР на ЗУТ административна процедура. По този въпрос е постановено задължително за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, на което обжалваното решение не противоречи.
Няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора други решения на ВКС:
1. В решение № 100 от 01.03.1995 г. по гр.д.№ 1430 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че с влизане в сила на новия регулационен план, предвиждащ образуване на общ парцел от два маломерни имота, собствениците на двата маломерни имота стават съсобственици на новообразувания парцел и за тях възниква задължението по чл.33, ал.1 от ЗС. Същото е прието и в обжалваното решение, но с оглед разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ е прието, че след изтичане на сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ възникналата по силата на неприложения регулационен план на[населено място] от 14.12.2001 г. съсобственост върху парцел XIV-1430, 1431, 1432 вече е прекратена.
2. Решение № 1072 от 20.07.1974 г. по гр.д.№ 478 от 1974 г. на ВС, Първо г.о./ е неприложимо към настоящия случай, тъй като касае право на изкупуване по чл.66 от ЗС /когато притежателят на правото на строеж иска да продаде построената в чужд имот сграда на трето лице/, а не право на изкупуване по чл.33 от ЗС, каквото са твърдяли че имат ищците по настоящото дело.
Поради гореизложеното няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Й. Д. М. и Надежда И. М. срещу решение № 333 от 16.12.2009 г. по в.гр.д.№ 360 от 2009 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.